Читать «Тайният орден» онлайн - страница 126
Брад Тор
— Тя е луда, човече! — извика младежът и се опита да се скрие зад стопанина на дома.
— Ей, ей — размаха Уайс бухалката пред него, все едно бе регулировчик на кръстовище. — Стой пред мен, за да те виждам.
— Не искаш да си гледаш работата, така ли? — продължаваше да крещи момичето. — Тогава ще се наложи да те заболи.
Уайс понечи да извади пистолета, но размисли и вместо това насочи лъча на фенера право в лицето на разбеснялата се жена.
— Пусни веднага бутилката! — заповяда той.
— Майната ти!
— Пусни я, да не отидете и двамата зад решетките. Веднага!
— Нали чу човека? — извика партньорът ѝ. — Остави бутилката.
— Ти млъквай — нареди му Уайс. — Аз давам заповедите тук.
— Както кажеш.
— Последна възможност — обърна се Уайс към младата жена. — Пусни бутилката, веднага.
Без да бърза, тя спусна ръката си към земята и разтвори пръсти. Уайс освободи бутона на фенера и лъчът изгасна.
— Боже, нищо не виждам сега. Сигурно си ме ослепил бе, идиот — изсъска жената.
— Как не — отвърна Уайс. — Сега ще ти дам да разбереш какво значи старата школа. Ще ти дам една метла и ще пометеш всички стъкла.
— Няма да мета.
— Ще метеш като едното нищо. В противен случай ще повикам да ви арестуват. Знам, че живеете в квартала, и предполагам, някои от приятелите ми полицаи вече добре ви познават. Изборът е твой.
Жената сякаш се предаде. Въздъхна тежко и процеди едно:
— По дяволите!
Уайс само поклати глава. Бавно, като внимаваше да не застане с гръб към двойката, той отстъпи назад през прага, за да вземе метлата, лопатата и малка кофа за смет. Излизайки навън, беше почти сигурен, че няма да ги завари, но се оказа, че са все още пред къщата и дори са подхванали отново разправията си.
— Я стига! — кресна им той. — Вие, влюбени птички, можете да си чуруликате където поискате, но само след като почистите. После ходете където ви видят очите.
Щяха да почистят и около входа, а последното, което Уайс искаше, е да започнат да надничат вътре. Не че преддверието му беше кой знае колко привлекателно, но колкото по-малко тия два стожера на обществото знаеха за жилището му, толкова по-добре, ето защо предпочете да затвори вратата след себе си.
Стоеше на тротоара и следеше какво правят. Беше наистина трогателно. Сякаш никой от тях не бе държал метла и лопата досега. Бяха напълно безпомощни. Остави ги да се борят още пет минути и реши да се откаже. Бяха толкова интоксикирани от наркотика и алкохолната добавка, че едва се крепяха на краката си, камо ли да пометат натрошените стъкла. Беше въпрос на време някой от тях да се нареже, а това бе последното, което искаше Уайс.
— Стига толкова! — викна той и дръпна метлата и лопатата от ръцете им. — Тръгвайте. Разкарайте се оттук. Изчезвайте.
Проследи ги как се споглеждат, после обърнаха очи към него и взеха да се отдалечават. Жената се спря да вдигне торбичката си. Уайс само поклати глава и зацъка с език, давайки ѝ знак да не се опитва дори. Достатъчно неприятно беше, че го събудиха, но поне можеше да се погрижи това да не се случи на още някого.
