Читать «Тайният орден» онлайн - страница 125

При хубаво време Уайс обичаше да спи при отворени капандури. Вибрационните сензори бяха едно от най-хитрите изобретения на охранителните фирми. Вятърът свободно проникваше, но ако някой се опиташе да повдигне рамките на капандурите по-високо от определеното ниво, на което се намираха сега, алармата се задействаше веднага.

Животът в града го бе научил да спи по-продължително. Хеликоптери, сирени на спешната помощ, рап музика, тътен на минаващи коли — нищо не можеше да го събуди. Ясно му беше, че всичките тези звуци влизат в слуховия му апарат, но мозъкът му не обработва никой от тях като заплаха и му позволява да си почине. Трясъкът от счупена бутилка обаче беше нещо друго.

Често човек вижда парчета от счупена бутилка по улицата или на тротоара, но рядко се случва да чуе как я разбиват наблизо. Звукът обикновено предполага прекалена употреба на алкохол. Означава също, че е възможно да последват и актове на насилие върху хора или нечия собственост. В мозъка на Уайс светнаха съобщенията: Счупена бутилка. Отвън. Наблизо.

За части от секундата премина от дълбок сън в будно състояние. Както си беше в леглото с широко отворени очи, не дочака да чуе потвърждение на случилото се. Знаеше какво е чул. Смяташе да събере допълнителна информация.Дали е хвърлена през прозореца на кола? Разбила се бе в стената отпред или откъм задната уличка? Човекът или хората, които са я хвърлили, все още ли бяха наблизо?

Миг по-късно получи отговор, тъй като нова бутилка се разби и се чуха възбудени гласове. Отвън имаше поне един възрастен мъж, който спореше с някого.

Когато кварталът окончателно бъдеше заселен със сравнително порядъчни хора, цените на имотите щяха да се покачат значително. Ако решеше да продаде къщата, Уайс със сигурност щеше да получи цяло състояние. Дотогава обаче се налагаше да се примири с инциденти като този.

Грабна дистанционното, включи екрана на телевизора и потърси каналите на охранителните камери. Видя двама местни наркомани — младеж и девойка, които спореха оживено пред неговия дом. Момичето бръкна в найлонова торба до крака си и извади трета бутилка, която запрати към младежа. Стъкленият предмет се размина с главата му и шумно се разби в стената. На Уайс това му беше достатъчно. Време беше тези гамени да продължат забавлението си някъде другаде.

Навлече набързо дънки и една фланелка и пъхна крака в обувките си. Беретата, която държеше на нощното си шкафче, затъкна в колана на панталоните, взе фенера и тръгна към външната врата.

От шкаф в преддверието извади алуминиева бухалка и едва сега изключи алармената система. Не запали осветлението, за да не се очертае силуетът му в рамката на вратата. Преди да отключи, нови две бутилки се разбиха във фасадата и Бил Уайс вече побесня.

— Какво става бе? — изрева с пълно гърло той, отвори със замах вратата и прекрачи прага.

— Не е твоя работа! — изкрещя в отговор младата жена, която вече бъркаше в торбата за следваща бутилка.

— Така си мислиш. Засипахте цялото пространство наоколо със счупени стъкла.