Читать «Тайният орден» онлайн - страница 124

Според Райън бяха подминали поне три места, където шофьорът можеше да си вземе кафе със свободно място за спиране.

— Може да иска да си вземе нещо за ядене.

— Може, но вероятно причината да напусне наблюдението и да дойде чак тук е друга.

След няколко минути мъжът се появи със стиропорена чаша и се качи в своя линкълн.

— За мен това е дивотия — рече Макгий.

— Все едно какво е за теб, но се готви, защото този се кани да направи обратен завой.

— Къде тръгна пък сега? — не се сдържа Макгий, докато следеше насрещното движение и се чудеше как да направи същата маневра, без да привлече вниманието на преследвания.

— Нямам представа — отвърна Райън, — но според мен той не знаеше къде ще ходи, докато не влезе в ресторанта.

Самюъл остави чашата с горещия чай в държача в колата и се зае да направи обратния завой. Едва бе поел и телефонът му иззвъня.

— Самюъл на телефона — рече той, след като активира разговора.

— Взе ли плика? — попитаха отсреща.

— Да.

— Прочете ли съдържанието?

— Да.

— Разбирам, че възникват лични причини, поради които тази задача може да се окаже проблемна. Надявам се няма да позволиш те да ти попречат да я изпълниш.

Прав ли съм?

— Напълно — отвърна Самюъл. Беше извадил листа от плика, скрит в специален тайник в тоалетната, бе прочел съдържанието, бе го запомнил и беше пуснал водата отгоре. Текстът бе написан на водоразтворима хартия, която много скоро щеше да се превърне в каша в тоалетната чиния.

Наистина познаваше човека, при когото го изпращаха. Имаха общи преживявания. Те обаче нямаше да го спрат да свърши каквото трябва. Работата му беше да действа, не да задава въпроси. Щеше да е работа като всеки друг път.

Щом разговорът приключи, той остави телефона на седалката до себе си и взе чашата си с чай. Вдигна капачето и провери дали е прекалено топъл. Така се и оказа, но със сигурност, докато стигнеше дома на Бил Уайс, температурата щеше да е добра.

45. глава

Самюъл направи една дълга и твърде непредвидима обиколка на имота на Бил Уайс. Сградата беше стара, очевидно някогашен склад. Което беше и добре, и зле.

От една страна, Уайс нямаше съседи над него, които да видят или чуят какво става, но от друга — подобни сгради, строени за търговски цели, можеха да се окажат проблемни, ако искаш да влезеш незабелязано.

Винаги когато беше възможно, Самюъл предпочиташе да огледа сам обстановката, в която щеше да завари своите обекти. Тази вечер обаче това беше невъзможно. Задачата трябваше да се изпълни веднага.

Видя вход на фасадата, друг — за гаража, и трети от задната улица. Този последният май щеше да се окаже неговият избор. Влизането оттам не би трябвало да е проблем, стига Уайс да е сговорчив.

Самюъл забеляза, че Уайс бе поставил охранителна система. Щеше да се наложи да я дезактивира. Сигурен беше, че ще успее да накара Уайс сам да го направи. Планът вече се оформяше в главата му и се огледа за необходимите елементи. Четирийсет и пет минути по-късно всичко беше готово.