Читать «Тайният орден» онлайн - страница 100

Още при първата мисия стана ясно защо инструкторите в школата бяха толкова строги с него и останалите курсисти. Когато те спуснат далеч зад фронтовата линия на врага, нещата едно след друго започват да се объркват, апаратурата и съоръженията едно след друго отказват да работят, а ти знаеш, че трябва да завършиш мисията. Провалът не е вариант. И както тюлените обичаха да казват, лесен е само вчерашният ден.

В този момент Харват не можеше да прави нищо друго, освен да чака. Кордеро бе изпратила гривната в лабораторията по криминалистика за отпечатъци с молба да ѝ съобщят резултатите при първа възможност. Колегите ѝ разбираха, че тя преследва възможен сериен убиец и бяха обещали веднага да се заемат.

Междувременно патрулни полицаи и агенти от ФБР кръстосваха надлъж и шир центъра на града, включително района около сградата на Дървото на свободата и гробището „Гренъри“. На друга група бе възложено да прегледа всички записи от камери, до които успяха да се доберат, от последните четирийсет и осем часа, включително от камерите на летището, на гарата и автогарата.

Маркорт беше убита в нощта, в която бе отвлечена. Съдейки по начина, по който бяха отрязани ушите ѝ, както и тези на Кели Дейвис, Харват бе убеден, че извършителят е един и същ. Все беше успял по някакъв начин да пропътува разстоянието от Джорджия до Бостън.

С описанието, което Британи беше дала на мъжа, нападнал я на гробището, както и това, което Агнес даде на клиента на Кели Дейвис, Харват се надяваше, че ще попаднат на нещо — или от записите на камерите, или от хора, които ще си спомнят да са го срещнали.

Трябваше да се признае, че от полицията в Бостън, както и от ФБР успяха да прикрият подробностите около убийството на Пенинг, за което Харват беше искрено благодарен. Нищо повече от това, че млада жена от Южен Бостън е намерена в река Чарлс, не излезе в пресата. Предполагаше се убийство.

Еднообразието във всекидневието на едно полицейско управление дойде в повече на Харват. Един от инспекторите отскочи до „Потбели“ за обяд, но това беше преди часове. Имаше нужда да излезе навън, да се разходи, да подиша чист въздух.

Започваше да вали, но това не го смущаваше. Няколко пресечки след управлението телефонът му иззвъня и като видя, че номерът е скрит, реши, че може да е Кордеро с новини от лабораторията. Оказа се Бил Уайс от Вашингтон.

— Какво шуми така около теб? — попита той.

— Тук вали — отвърна Харват, — а аз съм на улицата. Почакай секунда. Наблизо има вход, ще се скрия в него. Сега би трябвало да е по-добре — рече той вече на по-тихо място.