Читать «Тайният орден» онлайн - страница 101

— Направих някои проучвания след снощното ти посещение и мисля, че попаднах на нещо интересно. Кога ще наминеш към мен?

— Не мога да кажа. В момента съм в Бостън.

— Какво правиш там?

— Дълга история. Кажи ми твоите новини първо.

В ухото му прозвуча шум от прелистване на страници, сякаш Уайс ровеше в записките си.

— Нали ти бях споменал, че когато постъпих на работа в Управлението, заварих да се провеждат някои многоинтереснипрограми? — рече той най-накрая.

— Спомням си.

— Говореше се, че една от тях върви успоредно на моята. Наместо да използват оперативни работници, които да обучат как да станат по-добри убийци, те подбираха убийци, които обучаваха в оперативни умения.

В първия миг Харват не повярва на ушите си.

— Като психопати например, така ли?

— Психопати, социопати, с две думи — антисоциални типове. В програмата можеха да се намерят хора от целия спектър на психологическите дисфункции.

— И защо?

— Трябваха им стабилни оперативни работници, които биха убивали без колебание, без вътрешна съпротива, които няма да се разкайват, нито ще имат морални скрупули. Управлението се нуждаеше от скалпел, който никога няма да затъпее от прекалена употреба. С две думи, опитваха се да създадат съвършения убиец.

— С тези откачалки ли се занимаваха през 60-те години? — доста объркан попита Харват.

— Само през 60-те ли? Хвърлят милиони долари в бездънни ями още от 50-те с надеждата да изкоренят чрез медикаменти или по хирургичен път моралните скрупули на хората. Едва благодарение на успеха на проекта за човешкия геном и огромния скок на науката за невроните през 2000-та и след това, Управлението напипа своя път напред.

— Като прибавим и потоците пари, които се наляха в разузнаването след единайсети септември — допълни Харват, — предполагам, че ще могат да финансират почти всяка откачена програма, която им хрумне.

— Точно така. Милиони безотчетни се вливат от неясен източник, без контрол от Конгреса. Единственото оправдание е да се направи Америка „по-безопасно място“.

— Много неща можеш да накичиш на това коледно дърво.

— Не ме разбирай погрешно. Имаше десетки чудесни програми, които Управлението провеждаше. За съжаление често имаше и не толкова чудесни.

Харват се замисли за Клер Маркорт и всичко, което сега се случваше в Бостън.

— Програмата, за която говориш, има ли си име? — попита той.

— Кодовото ѝ название беше „Клуб на плувците“. Носеха се слухове, че било измислено заради стремежа на Управлението да провери колко дълбок ще се окаже психологическият вир за тези кандидати. Първоначално започнали да използват щатски институции за душевноболни, но после осъзнали, че им е нужна много по-мащабна мрежа. Създадоха една от първите софтуерни компании за електронен медицински регистър, която даваше достъп до здравна информация за хората, но и това не им се видя достатъчно. Не можеха да монополизират електронната медицинска индустрия, затова просто проникнаха в базата данни на застрахователните компании, на психиатричните заведения и на психологическите практики, на центровете по наркомании и рехабилитационните им институции, дори и в тези на отделенията за ядрено-магнитен резонанс. Попаднаха на страхотен източник на информация, но най-сериозен удар направиха, като проникнаха в базите данни на военните чрез подставена консултантска организация, занимаваща се не само с лабилни кандидати за постъпване в армията, но и със служители, които в резултат на престоя си там бяха с разбити нерви и вече се налагаше да бъдат уволнени.