Читать «Тайният орден» онлайн - страница 98

Последната забележка прободе Райън между ребрата и тя положи сериозни усилия с нищо да не покаже колко я заболя. Стивънсън беше добър човек. Никак не ѝ харесваше това, което му причиняваше в момента, но животът на много хора, включително и нейният собствен, бяха заложени на карта.

— Колкото по-бързо се съгласиш да ни сътрудничиш, толкова по-скоро ще напуснем тази сграда.

— Готов съм да сътруднича, както винаги.

— Обясни ми тогава защо липсват суми от сметката на „Кеъринг Интернешънъл“.

— Защото ми наредиха да намаля сумата до известно равнище.

— Кой ти нареди?

— Дъркин.

— И защо му е било това?

Стивънсън вдигна ръце нагоре.

— Отварям сметки и прехвърлям суми според нареждането на клиентите. Това е. Всичко останало е във вашите ръце. Като стана дума, имаше нещо не както трябва.

— Кое по-точно?

— Ами ти — отговори Стивънсън. — Навсякъде липсваше твоето име. Лично Дъркин ми се обади и нареди да залича името ти. Местели те на друга позиция или нещо такова. Нямало да работите вече заедно. Затова и толкова се изненадах, когато те видях днес. Ако има проблем със сумите, защо Дъркин не ми се обади?

Подхвърляйки идеята за злоупотребата с фондовете, Райън беше готова да чуе и този въпрос, но Макгий вече беше поел инициативата.

— Точно така, господин Дъркин — повдигна той вежда, докато измъкваше нова папка от купчината пред него. Този път надписът отгоре гласеше: ДЪРКИН, ФИЛИП.

— От колко време поддържате финансови отношения с господин Дъркин?

Стивънсън отново загуби самообладание и започна да се мести в стола си.

— Не помня точно. Около шест години май?

— Питате ли ме, господин Стивънсън — остро попита Макгий, — или ми съобщавате?

— По-скоро ви съобщавам, така да се каже.

— Съдействали ли сте на господин Дъркин през тези шест години за откриване на офшорни сметки на негово име на Кайманите?

— Не, разбира се.

— А в Цюрих?

— Не.

— Андора?

— Не съм откривал лични негови сметки.

Макгий прокара пръст надолу по въображаем списък в папката с надпис „Дъркин“.

— Значи няма сметки в Гибралтар, Гренада, Белиз или Вануату?

— Божичко, толкова много сметки ли има на негово име?

— Много пари липсват, господин Стивънсън.

— Лидия, трябва да ми повярваш — обърна се директорът на банката към нея. — Нямам нищо общо с липсата на тези пари. Сметката на „Кеъринг Интернешънъл“ беше намалена и бе открита нова.

— На чие име? — попита тя.

— Същият екип, но без твоето име.

Бинго.

— А хрумвало ли ти е някога, че Дъркин може да не е оторизиран да води такива разговори с теб?

— Лидия — стъписа се човекът, — вие дойдохте при мен, не аз при вас. Управлявам малка общинска банка. Един ден при мен пристигат няколко агенти на ЦРУ, мисля си, че ще искат бизнес кредит, а те ме питат готов ли съм да служа на страната си, без да напускам дори кабинета си. — Той замълча за миг. — Жена ми ме предупреди, че може да се случи подобно нещо. В какво съм се забъркал?

— В голяма неприятност — увери го Макгий.

— Чакай малко — намеси се Райън. — Ако Ерик ни казва истината, в такъв случай разследването трябва да се насочи към Дъркин.