Читать «Тайният орден» онлайн - страница 102

„Канадска ливада“ — прелетя през съзнанието на Харват определението на Британи, „като в армията“. Стисна телефона по-здраво.

— Искаш да кажеш, че ветерани, които се нуждаят от консултации със специалист, нарочно не ги получават, така ли?

— Напротив, ако надникнеш в регистрите на тези програми, ще видиш, че там изобилства от консултации. Проблемът е, че в същото време текат оценки за това вписваш ли се в „Клуба на плувците“.

Харват не беше сигурен дали е чул добре.

— Излиза, че е възможно Управлението да стои зад атаките срещу Резерва.

— Защо не? В Управлението може да има много бюрократи, но там работят и достатъчен брой американци, на които не им е безразлична съдбата на държавата им.

Харват пет пари не даваше за бюрократите в разузнавателните служби и познаваше стотици изключителни патриоти, които всеки ден рискуваха живота си, защото обичаха Съединените щати. Но да избиваш невинни хора само защото не си съгласен с действията на федералния резерв? Това му се струваше безумство.

Ами ако Уайс се окажеше прав? Ако елементи вътре в Управлението стояха зад атаките към Резерва?

— Спомена, че това са слухове. Може ли данните ти да се потвърдят? Легитимен ли е „Клубът на плувците“? Програмата действаща ли е?

— До миналата година — да. Действала е, макар и в сянка. Новият директор на Управлението обаче не я харесвал твърде. Освен всичко друго, сериозно се опасявал, че изтече ли информация за нея, може да има пагубно влияние върху авторитета на ЦРУ, ето защо предпочел да я закрие. Екипите или били прехвърлени към други проекти, или направо били освободени — съобщи Уайс.

— Ти как стигна до всичко това?

— Обадих се тук-там, но всички ме насочваха към един мой стар колега Джеймс Гейдж. Има магистратура по философия и работеше по моя проект известно време, преди да го преместят. Рядко се срещахме след това, но знаеш ли къде е бил прехвърлен?

— Към „Клуба на плувците“ — предположи Харват.

— Точно така. Освободиха го оттам и той беше доста сърдит тогава. На моменти говори повече, отколкото трябва, но между стари приятели това често се случва, знаеш как е.

Харват беше много предпазлив при споделянето на класифицирана информация, но имаше за какво да помисли след чутото от Уайс. Мнозина се разприказваха от време на време. Не виждаше защо учените и изследователите да са по-различни от останалите хора. Старите приятели, особено онези, които имаха някои общи тайни, наистина споделяха.

— Джим попълни някои липси в информацията ми — продължаваше Уайс. — За онова, което премълча, лесно се досетих. За някои неща разбрах само по израза на лицето му. Мълчанието му по определени въпроси ми даде купища сведения.