Читать «Тайният орден» онлайн - страница 99

— Така си е — побърза да се съгласи Стивънсън.

Макгий обаче не изглеждаше убеден, макар че мълчеше.

— На чие име е открита новата сметка? — попита тя.

Стивънсън включи компютъра си и след малко сподели с тях:

— Запазена е същата структура на неправителствена организация, само името е сменено с „Хендс ъф Пийс Интернешънъл“.

— Кога за последен път са преведени пари по тази сметка?

— Преди две седмици.

— Кредитни карти, преводи, все през тази сметка, нали?

Директорът на банката натисна още няколко клавиша.

— През поредица от клонови сметки.

Райън погледна Макгий. Време беше да дадат шанс на Стивънсън да се измъкне.

— Мисля, че знам как Дъркин е криел суми — обади се тя.

— Това не променя отговорността на господин Стивънсън — намеси се Макгий.

Човекът започна да протестира, но Райън вдигна предупредително длан, за да го накара да замълчи.

— Боб, Ерик доказа, че е готов да съдейства.

Макгий потупа папката на Дъркин в бедрото си и се направи, че размишлява.

— Може да не се окаже достатъчно.

— Как така не е достатъчно? — възкликна Стивънсън. — Какво друго очаквате от мен?

— Най-големият ми проблем е вашата безопасност, господине.

— Моята ли?

— И на семейството ви.

Очите на директора на банката станаха огромни.

— И защо може да сме заплашени?

— Достатъчно е да кажем, че откакто започна разследването ни, в някои страни по света работата в банка стана доста опасно занимание. Особено ако Дъркин е ваш клиент.

— Божичко! И какво да правя? Ами жена ми и децата? Ако Дъркин ми се обади? Какво да му кажа?

— Дръж се естествено, все едно нищо не се е случило — посъветва го Райън. — Правиш каквото поиска от теб и това е всичко. Отнасяй се професионално и любезно.

— Ще разбере, че знам нещо.

— Не, няма. Успокой се.

— Ами семейството ми? Как ще ни защитите?

— Единственият начин да ви помогнем е, ако вие ни помогнете.

— Ще ви дам каквото пожелаете — разпери ръце Стивънсън. — Само кажете.

Час по-късно двамата напуснаха банката, стиснали картонена кутия, която съдържаше банкова разпечатка, дълга поне километър и половина.

— И сега какво? — не се сдържа Макгий, докато се качваха в мустанга, а първите капки дъжд затупкаха по предното стъкло.

— Сега, когато знам кой слага месото в клетката — отвърна Райън и пъхна ключа в таблото, за да запали, — е време да я разлюлеем.

Някъде в далечината проехтя трясъкът на първата гръмотевица в добър унисон с рева на колата, която се отдалечаваше от ръба на тротоара. Райън потегли към Форт Белвоар. Беше решила каква ще е следващата им стъпка. На Макгий тя нямаше да му хареса повече от идеята да потърсят подслон при Бренда Дъркин. Колкото и опасна да беше тази стъпка, те наистина нямаха друга възможност.

34. глава

Бостън

Масачузетс

Търпението не беше сред добродетелите на Харват, но тренировката при тюлените го бе дисциплинирала до голяма степен. Бе извървял дългия път от хлапе, което иска всичко да се случи сега, в момента, до разсъдлив, преценяващ риска, фокусиран в целта на мисията млад мъж, който бе в състояние да стои скрит на възможно най-тясното място или да лежи с дни почти неподвижно, докато не настъпи най-подходящият момент. Нито едно от тези неща не беше лесно, да не говорим че на моменти бе дори мъчително, но той се бе научил да поставя мисията над собствените си преживявания и това отбеляза важен момент в израстването му. Никога в живота си не се бе чувствал толкова горд, както когато стана морски тюлен на Съединените щати.