Читать «Гибелна вълна» онлайн - страница 95

– Страхувам се, че ни предстоят мрачни дни – каза тя по пътя.

Нийла кимна.

– Освободихме хората ти, но ездачите на смъртта може отново да нападнат някое село. А Абадон ще бъде освободен, ако не намерим начин да спрем това.

– Ще построим укрепления около селата – отвърна Кора, – а ти и другите русалки се обадете, ако имате нужда от помощ. Ще откликнем.

Сбогуваха се и докато Нийла се отдалечаваше, чу как Кора извика Kuwela mwanga, dada yangu. „Запази светлината, сестро моя.“

– Хайде, Уда – каза сега Нийла. – Да видим дали ще намерим малко медузи. Или водорасли. Каквото и да е.

Падаше здрач и морските обитатели се събираха в по-топлите води на повърхността, за да се нахранят. Нийла направи същото, пълнеше шепи с медузи и ги гълташе цели.

Напоследък често беше гладна. Не щадеше тялото си и то се бе променило през последните седмици. От дългия път до река Олта, плуването от Вадус до Матали и след това до Кандина опашката ù стана по-мощна, ръцете ù – по-мускулести, извивките на тялото ù – изострени. Откри, че ù се ядат едролистни сини водорасли, слузести подводни зеленчуци и хрупкави източници на протеини, най-добре, докато още дишат. Не усещаше нужда от сладко.

Над нея, по повърхността на океана, се носеха апетитни червени водорасли. Тя предпазливо подаде глава над водата и се огледа за възможна опасност. Наблизо се виждаше голям кораб, а в далечината се поклащаха още няколко, но не бяха повод за тревога. Присъствието им тук не беше необичайно и щеше да ù бъде достатъчно да направи конфуто, ако някой гог я видеше и поискаше да сподели видяното с друг.

Нахрани се и се гмурна обратно. Половин час по-късно двете с Уда бяха в покрайнините на Матали. Нийла се усмихна, когато видя бляскавите куполи и кулички на двореца. Досега не беше забелязвала колко изящно се вее морската трева по Кралското течение. Или как златото по централния купол на двореца заблестява в сребристо, когато слънцето започне да залязва. Домът ù се струваше по-красив отвсякога.

Сигурно защото бях на косъм да не го видя никога повече, помисли си тя, когато си спомни за пещерата на Хагарла. Беше толкова щастлива, че вижда родния си град, и толкова облекчена, че е в безопасност след дни наред плуване в открити води. Продължи да гледа двореца в далечината, но усмивката ù угасна. Усети нещо. Както Ава усещаше нещата.

Уда я изгледа с почуда.

– И аз не знам. Има нещо различно. Нещо не е както трябва.

Нийла огледа сградите в дворцовия комплекс, куличките и куполите, арките и порталите. Припомни си нападението над Миромара. Видя чудовищните разрушения, предизвикани от ездачите на смъртта. Само за няколко минути черноноктестите дракони събориха цели части от стените около града и изравниха няколко сгради със земята. Тук не се бе случило нищо подобно. Всичко си стоеше непокътнато. Знамената се вееха на течението. Въпреки това тя беше неспокойна.

Сигурно защото родителите ми ще ми наритат опашката, помисли си Нийла. Представи си какво посрещане ù се готви, когато влезе в Императорските покои, и едва се удържа да не тръгне обратно към Кандина.