Читать «Гибелна вълна» онлайн - страница 94

Малко след срещата с драконите Сето и поверените му хора пристигнаха в Нзури Бонде без повече премеждия. Там вече имаше палатки, полеви кухни и лазарет, за да хранят и лекуват спасените затворници. Кора плуваше сред тях, разговаряше, изслушваше, прегръщаше ги. Когато всички бяха настанени, тя се обърна към Сето. Поклони му се и благодари на него и на рода му за спасяването на нейния народ.

– Благодарностите ти не са необходими, Malkia – каза Сето. – Кланът Роркал помни харпуните, които твоят народ е вадил от нашите тела, рибарските мрежи, които сте сваляли от децата ни, жестоките куки, които сте изкарвали от плътта ни. Роркал никога не забравят.

Кора заплува нагоре, изправи се пред главата на Сето и докосна челото му със своето. Сето затвори очи. После той и родът му се приготвиха за тръгване. Сето хвърли поглед на Каали и Лейло, които се въртяха около него, откакто пристигнаха в Нзури Бонде. Имаха вид на момчета, които искат нещо, но ги е срам да помолят.

Сето ги погледна без изненада в мъдрите си очи.

– Е, добре – каза той. – Но само веднъж. Остарявам и не бива да се пресилвам.

– Да! – викнаха в един глас Лейло и Каали и си плеснаха опашките.

Кора поклати глава.

– Тези двамата никога няма да пораснат – бе коментарът ù. – Хайде да гледаме.

– Какво да гледаме? – не разбра Нийла. – Къде отиваме?

– Горе – отвърна Кора.

Каали и Лейло се вкопчиха в огромните плавници на Сето. Китът се обърна и заплува нагоре. Плуваше все по-бързо и по-бързо. Кора, Нийла и другите трябваше да се напрягат, за да не изостанат. На няколко метра от повърхността Сето плесна с мощната си опашка и изведнъж той и двамата ездачи се озоваха във въздуха. Каали и Лейло се оттласнаха с опашки от плавниците му и подскочиха още по-високо. После се запремятаха обратно към водата. Сето се вряза тежко в океана, последван от Каали и Лейло, които пищяха, крещяха и се смееха до изнемога.

Сето също се засмя – звук древен и дълбок като самия океан. После той и родът му се сбогуваха с русалките. Кора, Нийла и аскарите се върнаха при тренировъчната арена. Кора беше забелязала превръзката на гърба на Нийла и я отведе право при лечителя. Той махна превръзката и огледа раните. Кора подсвирна.

– Впечатляващо – каза тя. – Как стана?

Нийла започна да обяснява, а Кора я изслуша внимателно, без да сваля поглед от гривната, която Басра ù бе дала.

Когато лечителят приключи работата си, Нийла пожела на Кора лека нощ. Всичко я болеше и едва се движеше от умора.

– Отивам в стаята си – каза тя. – Ще се видим утре сутрин.

– Не – каза Кора.

– Не? Защо не? Да нямаш някаква друга смъртноопасна спасителна мисия, предвидена за вечерта?

– Ще спиш в стая в нгоме я джеши. Така подобава.

Нийла не разбра.

– В нгоме я джеши ли? Но нали там...

– Да.

– Но, Кора, аз не съм...

Кора се усмихна. Допря чело до челото на Нийла.

– Вече си. Добре дошла у дома, аскара.

Трийсет и шест

Нийла беше гладна. Умираше от глад. Но не за бингбанги.

Минаха четири дни, откакто напусна Кандина, след огромно прощално тържество. Кора я изпрати до покрайнините на Нзури Бонде.