Читать «Гибелна вълна» онлайн - страница 97

– Промяна в плана, Уда – заяви тя. – Махаме се оттук.

Докато се обръщаше, за да отплува от двореца, някой притисна ръка към устата ù.

Тя не успя да издаде и звук.

Трийсет и седем

– Няма да се проваля... Няма да умра тук... Камъкът... Трябва да го върна...

Серафина бълнуваше.

Плуваше от два дни почти без почивка, откакто изведе инфантата от „Деметер“. Беше отслабнала и дезориентирана, напрягаше се до краен предел, за да остане в течението, което следваше. Инфантата изсмукваше силите ù, отнемаше ù живота малко по малко. Очите на Сера се замъгляваха, бузите ù хлътваха, докато цветовете на живота се просмукваха в чертите на инфантата призрак. Нейните бузи бяха порозовели, а устните ù добиха плътен червен цвят. В очите ù заискри живот.

– Още малко, принцесо – окуражи я тя. – Само още няколко левги. – Тя стисна ръката на Серафина по-здраво. Русалката изстена.

Край тях проплува октопод и ù припомни Силвестър. Много го обичаше и мисълта за него ù вля нови сили. Реши да мисли за всичко, което обичаше. Така щеше да успее да продължи.

– Силвестър – заизрежда тя. – И Клио... Серулия сутрин... Песните на еничарите... Родителите ми танцуват... Фехтуване с Дез... Усмивката на Нийла... Четинести червеи и змиорчи боровинки... Острокона... Руините на двореца на Мероу... Очите на Махди, усмивката му...

Продължи да плува с треперещи от усилието перки.

– Отклонила съм се... няма начин... – измърмори тя.

Беше се насочила към Креус, малък каменист полуостров близо до границата между Испания и Франция.

– Трябваше да сме стигнали...

– О, принцесо! – възкликна инфантата. – Усещате ли? Хвойна! Лаврово дърво! Рози! Портокали!

– Защо не сме стигнали? Богове, помогнете ми... Моля... – промълви Серафина.

– Паламос! – каза инфантата. – Спомням си го! Идвала съм тук като малка!

На Серафина ù се виеше свят. Толкова беше отслабнала, че не усети как са стигнали в плитките води на един пуст плаж. Продължи да плува, докато главата ù се показа над водата. Около нея се плискаха леки вълнички. Ала това не беше краят. Инфантата трябваше да прекъсне връзката си с морето. Трябваше да стъпи на земята. А Серафина трябваше да я доведе възможно най-близо до тази земя. С последните остатъци от силите си, тя се изтласка на плажа и предаде Мария-Тереза на сушата. Инфантата стъпи на брега и това бе краят. Тя пусна ръката на Серафина и направи няколко крачки.

– У дома – прошепна призракът. – Благодаря ви, принцесо. О, толкова съм ви задължена! – Тя прати въздушна целувка на русалката. После се обърна и тръгна напред с високо вдигната глава, с ръце, протегнати към ясното синьо небе. Разсмя се с гласа на момичето, което бе приживе. Тялото ù заблещука, превърна се в милиони точици сребриста светлина и се разпадна на фин, блещукащ прах. Пред погледа на Серафина топлите ветрове на Испания я разнесоха, оставяйки единствено ехото от смеха ù.

Серафина едва дишаше. Изтощеното ù тяло не можеше да се бори повече. Опита се да се избута обратно във водата, но не успя. Призракът ù бе отнел твърде много енергия. Гърдите ù се повдигаха конвулсивно. Лицето ù започна да посинява. Тя падна на пясъка и се претърколи по гръб.