Читать «Гибелна вълна» онлайн - страница 86

Тогава призова всичките си сили и заплува, отнасяйки инфантата далече от кораба ù към откритите, изпъстрени със слънчеви зайчета морски води.

Трийсет и четири

– Сигурна ли си, че ще стане? – попита Нийла.

– Никак – отвърна Кора.

– Грешен отговор.

Кора не се впечатли. Беше сутринта на деня след пристигането на Нийла в Нзури Бонде. Всички станаха по тъмно и безшумно напуснаха селото. Сега Кора преговаряше плана за последен път с двама от аскарите – Каали и Лейло. И двамата бяха едри и силни, и не само че се славеха като непобедими бойци, а бяха и ездачи на китове, както научи Нийла.

– Кажете на Сето, че ще му поднеса благодарностите си, когато се срещнем, след като приключим – заръча Кора, когато обсъждането свърши. Тя допря чело до челото на Каали, а после и до това на Лейло. Изпрати ги и се обърна към другите.

– Икраан, трябва ти повече зелено отзад на врата. Джамал, виждам ти върха на плавника. Нийла... – тя въздъхна и поклати глава.

– Какво? – попита Нийла, недоволна. – Сливам се! Абсолютно се сливам!

Басра изсумтя.

– Ами така е! Какво му е на камуфлажа ми? Нямате ли си анемони в Кандина?

Кора изпя два стиха. Ярките лилави и сини петна по тялото и опашката на Нийла изчезнаха.  Запя отново и цялото тяло на Нийла се покри с поне пет оттенъка на калнокафявото.

Нийла огледа ръцете си.

– Пфу – беше единственият ù коментар.

– Да не предпочиташ да ти ги отхапят? – попита Басра язвително и врътна опашка.

– Да не предпочиташ да ти ги отхапят – изимитира я Нийла.

Надменното поведение на Басра ù късаше нервите.

Кора, Нийла, Басра и още няколко аскари стояха на границата на дракoновите територии – пусти, скалисти земи, изпъстрени с гниещите трупове на всякакви морски обитатели. Половината от групата, включително Басра и Нийла, бяха маскирани. Останалите бяха в истинския си вид и цвят.

– Добре, маскираната група изглежда наред. Готови ли сме? – попита Кора.

Всички кимнаха, макар че Нийла не реагира толкова въодушевено, колкото аскарите.

– Планът ви е известен. Плуваме заедно към пещерите, после се разделяме. Моята група играе ролята на стръв и подмамва драконите към затвора. Групата на Басра в това време се прави на невидима. Щом драконите тръгнат след нас, влизате и претърсвате пещерата на Хагарла, намирате лунния камък и прибирате малко плячка. Имаш един час, Басра, след което се присъединявате към нас при затвора. Ако всичко мине добре, плуваме всички заедно към къщи – Кора млъкна, после нададе вик – Велика Нерия, бъди с нас!

– Велика Нерия, бъди с нас! – повториха в един глас аскарите.

– Велика Нерия, бъди с нас! – с леко закъснение извика и Нийла. Опита се да прозвучи твърдо като аскарите, но не ù се удаде съвсем. Басра подбели очи.

Заплуваха напред, право към сърцето на драконовите територии. Басра и групата ù плуваха ниско, съвсем близо до дъното, а Кора и нейната група се носеха високо. Всички плуваха бързо. Нийла трябваше да впрегне всичките си сили, за да не изостане. След около десет минути, Кора спря и безмълвно посочи една пещера. Входът ù беше широк и висок. Около него имаше купища разхвърляни кости. Сърцето на Нийла се качи в гърлото ù. Щом драконите се впуснеха да преследват Кора и нейната група, те трябваше да успеят да поддържат преднина цели три левги. А драконите бяха бързи плувци. Нийла се питаше дали отново ще види Кора.