Читать «Гибелна вълна» онлайн - страница 82

Дупките по корпуса бяха твърде малки, за да се провре през тях, затова реши да плува нагоре и да влезе откъм палубата. Вдигна поглед и се приготви да заплува към планшира[15]. В следващия миг замръзна.

На палубата на кораба стоеше някой и я гледаше. Беше млада жена с бездънни черни очи. Беше красива. Бледа. И мъртва.

Серафина я разпозна веднага от картината на дука. Стомахът ù се сви от страх. Пред нея стоеше инфантата. „Деметер“ бе призрачен кораб.

Сера беше в голяма опасност.

Трийсет и три

Призракът стоеше и се взираше в Серафина, без да продума.

Сера знаеше, че трябва да отплува. Бързо. Това не беше някоя глупава русалийка, а нещо много по-страшно. Но не можеше да си отиде, трябваше ù диамантът на Нерия. Реши да заговори призрака с ясното съзнание, че трябва да е изключително внимателна. Призраците на хора, загинали в корабокрушение, бяха лукави. Копнееха за живот. Искаха да усетят ритъма на живо сърце, потока на кръвта във вените. Докосването им, ако се проточеше, беше смъртоносно.

Съвсем бавно, Сера заплува към палубата на кораба. Когато стигна до планшира, тя направи дълбок реверанс. Инфантата може и да беше мъртва, но си оставаше кралска особа и Сера знаеше, че трябва да демонстрира съответното уважение.

– Приветствам ви, Мария-Тереза, благородна инфанта на Испания. Аз съм принцеса Серафина ди Миромара, дъщеря на кралица Изабела – поздрави Сера, без да позволява треперенето в гласа ù да си проличи. – Идвам по важен държавен въпрос и смирено моля да ми разрешите да се кача на борда.

– Приветствам ви, Серафина, принцеса Ди Миромара – отговори инфантата с глас, който звучеше като писъка на вятъра. – Разрешавам да се качите на борда.

Серафина се бе обърнала към инфантата на испански благодарение на кръвния обет. Сега остави топката от светлина на планшира и заплува напред по палубата, като внимаваше да не доближава твърде много инфантата.

– Защо сте дошла сама? Къде са придворните ви? – запита инфантата.

– Придворните ми ги няма, Ваша светлост. Майка ми е мъртва. Кралството ми е в ръцете на нашественици – каза тя.

Очите на инфантата потъмняха.

– Кой е извършил това зло? – попита тя.

Серафина ù разказа какво се бе случило в Миромара и защо. Разказа ù за чудовището в Южното море и как нашествениците търсеха шестте талисмана, които щяха да го освободят от плен.

– Вашият великолепен син диамант е един от тези шест талисмана, Ваша светлост – завърши тя. – Вярвам, че е бил даден от моята прародителка, кралица Мероу, на една от вашите предшественички. Дошла съм, за да ви помоля да ми го дадете. Нужен ми е, за да спра нашествениците в кралството си и да не допусна да освободят това огромно зло.

– Молбата ви е голяма. Каква е цената, която сте склонна да заплатите? – запита инфантата.

– Също голяма – отвърна Серафина.

– Поседнете с мен за малко, принцесо. Толкова отдавна не съм имала никаква компания – инфантата се настани на планшира и подкани с жест Серафина да седне до нея.