Читать «Гибелна вълна» онлайн - страница 80

Тъй като още помнеше ефекта, който затворическият лагер бе оказал върху нея, Нийла реши да ù даде малко време. Чакаше, без да продумва, Кора да се успокои.

– Дължа ти извинение – каза Кора накрая. – Не биваше да се съмнявам в думите ти. Просто...

– Изглеждах като побъркана. Знам... Фланелката, косата, лака на ноктите, всичко. Всяка русалка, която изглежда така, със сигурност е откачена – пошегува се тя.

Кора отново стегна главата ù в мъртва хватка, после я пусна. Нийла направи гримаса и потърка шията си, а Кора заговори.

– Имаме два проблема – обърна се тя към групата аскари. – Трябва да изведем хората си от добре охраняван затвор, а Нийла трябва да вземе лунния камък, който в момента се намира в леговището на Хагарла, кралицата на драконите.

– Дали не бихме могли просто да я помолим учтиво да ни го даде? – попита Нийла с надежда.

Кора се усмихна мрачно.

– Не. Не бихме могли.

– Предполагам, че камъкът значи много за нея. Предаван е от кралица на кралица поколения наред, нали?

Кора изсумтя.

– Защо сумтиш? – попита Нийла.

– Живеем в съседство с драконите. Навършваме пълнолетие на тяхна територия. Понасяме нападенията им и понякога губим хора заради тях – каза Кора.

Нийла кимна и си спомни, че бащата на Кора бе загинал в ноктите на дракон.

– Единственият начин да победиш врага си е да го опознаеш – продължи Кора, – а ние познаваме устобръсначите. Никоя кандидат-кралица не би чакала старата да умре и да ù завещае подобно съкровище. Драконите не правят така. Младата убива старата и завзема съкровището. Така правят драконите.

– Значи няма начин просто да ни даде лунния камък – рече Нийла.

– Никакъв. Драконите са завистливи и алчни. Обожават блестящи, лъскави предмети и претърсват всеки потънал кораб за тях, освен това крадат от търговските кервани и дори нападат села. Готови са да се бият за парче стъкло, какво остава за подобна скъпоценност. Най-голямата гордост на устобръснача е да събере огромна купчина с лъскава плячка, а в пещерата на Хагарла е пълно с такива неща. Държи най-любимите си предмети в сандък и спи до него. Има и още нещо, което знаем за драконите – добави Кора. – Лакоми са. И кое е онова, което най-много обичат да ядат? Морски камшици. Смятат ги за деликатес, с все пипалата.

– Мисля, че се сещам накъде биеш – каза Нийла, развълнувана.

– Имам план. Съвсем прост. Ще изведем драконите от пещерите им и ще ги заведем до затвора. След като изплюскат всички камшици, ще ги подмамим далеч оттам.

Нийла премигна.

– Чакай малко, Кора. Нали каза, че планът е прост?

– Такъв е, на теория. Изпълнението ще е малко по-трудничко. Ако успеем, ще мога да освободя хората си, а ти ще получиш лунния камък.

– А ако не успеете? – попита Нийла.

– В такъв случай – рече Кора и вдигна рамене, – ще умрем.

Трийсет и две

– Раковината каза, че е на юг. Не на югозапад и не на югоизток. На юг. Трябва да е някъде тук! – говореше си Серафина.

Преди четири часа бе стигнала водите край Сен-Мари, след като бе плувала дни наред. Оттогава търсеше останките на „Деметер“.