Читать «Гибелна вълна» онлайн - страница 83

Серафина се подчини, но се постара между тях да останат няколко метра. Седна на крайчеца на планшира, готова веднага да скочи от мястото си, ако се наложи. Знаеше, че танцува със смъртта. Ако инфантата се хвърлеше към нея, ако успееше да я хване и да я задържи, Сера никога нямаше да напусне кораба.

– La Sirena Lácrima – със замислена усмивка произнесе инфантата. – Сълзата на русалката. Така наричаше диаманта семейството ми. Майка ми ми го даде на шестнайсетия ми рожден ден – усмивката ù помръкна. – Трябва да внимавате какво си пожелавате, принцесо. Този прекрасен камък ми струва живота.

Тя се премести малко по-близо до Серафина.

– Бях сгодена за френски принц – започна тя. – Сватбата щеше да е в Авиньон. Отплувах за Франция през лятото на осемнайсетата си година. Бяхме се насочили към Сен-Мари, когато първият помощник-капитан вдигна тревога. Бяха забелязали кораба на Амарафе Мей Фоо. Познавах това име. Всеки го познаваше. Мей Фоо беше жесток, безпощаден убиец. Корабът му се казваше „Шаю“. Широко известно бе, че диамантът е част от зестрата ми. Знаех, че ще го вземе. И мен заедно с него.

Инфантата приглади полите на роклята си и продължи да разказва:

– Заклех се, че няма да допусна да попадна в плен. Аз бях принцеса на Испания, която щеше да стане съпруга на френски принц, а не девойче, което да топли леглото на един пират. Капитанът ни даде всичко от себе си, за да се изплъзнем на Мей Фоо, но беше безполезно. Знаех какво трябва да направя. Изчаках, докато „Шаю“ се приближи съвсем и Мей Фоо можеше да ме види. Тогава заповядах да донесат личния ми сокол Миха. Свалих си огърлицата и я дадох на птицата. „Лети!“ викнах аз. Миха се издигна над водата с огърлицата в клюна. Мей Фоо също имаше питомна птица – огромен черен лешояд. Той го изпрати след сокола ми. Миха летеше бързо, но демоничната птица на пирата беше по-бърза. Когато се доближи до моя сокол, той изпусна огърлицата. Лешоядът се опита да се гмурне, за да я вземе, но Миха не му позволи. Той я уби, но тя все пак успя да му попречи да вземе диаманта. Огърлицата потъна на морското дъно. Крясъците на злата птица бяха нищо в сравнение с крясъците на господаря ù. Аз му се подиграх, казах му как сега някой октопод ще се окичи с диаманта ми, но поне няма да е в неговите мръсни, крадливи ръце.

Инфантата протегна изящна, безплътна ръка и я подпря на планшира, на няколко сантиметра от Серафина. Сера не забеляза, толкова бе погълната от разказа.

– Така разгневих пирата, че той реши да не ме пленява – продължи инфантата. – Вместо това ме уби. Тъкмо това бе и моето желание. Той се качи на борда на „Деметер“ и отведе екипажа и придворните ми дами, за да ги продаде в робство. После ме заключи в каютата ми. Върна се на своя кораб и даде заповед да обстрелят „Деметер“ с оръдията.

Гласът на инфантата потрепери. Болката от спомена бе изписана на лицето ù.

– До ден-днешен чувам свистенето на гюллетата. Помирисвам барута. Изправих се пред смъртта смело, както подобава на една испанска принцеса. Бях се надявала Мей Фоо да ме застреля, да прояви някаква, макар и малка милост, но той не го направи. Удавянето не е лесна смърт.