Читать «Гибелна вълна» онлайн - страница 78

– Историята е истинска. До последната дума – прекъсна я Нийла.

– Къде са доказателствата? – попита Кора.

Нийла си спомни мънистената гривна. Беше в джоба ù.

– Искаш доказателства? Добре. Случайно някои ваши села да са били нападани? Да има отвлечени хора?

Кора я гледа няколко секунди, преди да отговори.

– Да – призна тя накрая. – Джуа Маджи беше нападната. Моят кионгози, генералът ми, кръстосва покрай южната ни граница, докато си говорим, за да търси селяните. Откъде знаеш за това?

– Генералът ти няма да ги намери там. Те са на запад оттук, не на юг. Видях ги. Отвлякъл ги е един гог. Използват ги като роби.

– Нийла, говориш несвързано. Храната пристигна. Може би е добре да хапнеш нещо – предложи Кора и даде знак на слугите да сервират блюдата близо до нея.

Те наредиха кани с подправено мляко от морска крава, купи с яйца от морска змия в сос от сини анемони, чинии с лунни медузи, задушени в плитчинни чушки, и сюнгерен кейк със захаросани кръгли червеи. Нийла не обърна внимание на храната.

– Хората ти, Кора, са в затворнически лагер – каза тя. – Карат ги да търсят един лунен камък – талисмана, за който току-що ти разказах. Видях ги. Карат ги да работят, докато умрат.

Тя извади гривната от джоба си и я подаде на Кора.

– Ето ти доказателството.

Очите на Кора се разшириха. Тя взе гривната.

– Тази разцветка е кенджи, слънчев лъч. Всяко село има своя собствена, а тази е на Джуа Маджи.

Кора скочи от мястото си. С настръхнали перки взе един боен прът, вдигна го над главата си и го стовари върху масата. Тя се пръсна на парчета.

– Трябва да ги измъкнем оттам! – извика тя. – Веднага! Кионгози го няма, затова ние ще го направим – аскарите и аз!

Нийла бе забравила каква става приятелката ù, когато се разгневи. Не беше в състояние да мисли разумно.

– Ей, Кора – започна тя. – Задръж за малко. Не можете да ги измъкнете. Там е пълно с морски камшици и стражи. Въоръжени стражи. Колкото и да сте страховити ти и аскарите, не можете да се мерите с тях. Затворът е като крепост.

Кора изсумтя.

– Всяка крепост може да бъде превзета – заяви тя. – Единственият въпрос е как.

– Ще си докараш смъртта – предупреди я Нийла. Гласът ù заглъхна от изтощение.

Кора се разтревожи и заповяда на слугите да заведат Нийла да си почине. Нийла заплува след тях едва-едва, а Уда я следваше по опашката. В края на арената русалката се обърна и погледна Кора и стражата ù.

Пееха заклинания за преобразяване. Ярките им шарки се превръщаха в мътнокафяви, зелени и сиви оттенъци – цветовете на морското дъно и растителността му. Нийла не можеше да повярва каква машина е задвижила. Всичко се случваше толкова бързо. Дали обаче се случваше достатъчно бързо? Войниците, които бе подслушала, говореха за местене на лагера. Хората на Кора страдаха ужасно от нечовешките условия, при които живееха. Много от тях сигурно щяха да издъхнат, преди да доплуват до новото място.

Когато преобразяването завърши, Кора отметна глава и нададе вик, който смразяваше кръвта, боен вик. Аскарите ù отвърнаха подобаващо. Гласовете им се извисиха като един. После вдигнаха бойните си пръти. В следващия момент след тях остана само облак пясък, докато се отдалечаваха с бясна скорост. В посока на затвора.