Читать «Гибелна вълна» онлайн - страница 79

Трийсет и едно

Нийла закопча на кръста си колан, инкрустиран с парчета черен корал. После си сложи обиците от конусовидни охлювни черупки и огърлицата със зъб на акула. Изкусуряването на всички подробности в тоалета винаги ù бе действало успокоително, а сега имаше голяма нужда от успокояване.

Макар да се чувстваше малко по-добре, отколкото при пристигането си в Кандина преди осем часа, все още беше неспокойна и ядосана. Образите на хората, затворени в лагера, не я оставяха на мира. Все пак бе проспала по-голямата част от деня и се бе нахранила. С настъпването на вечерта тя се почувства достатъчно силна, че да може да говори за затворниците, без да избухне в сълзи.

Преди няколко минути тя чу възгласи и викове, от което разбра, че Кора и аскарите са се завърнали. На Нийла и Уда им отне цяла нощ, за да стигнат от затвора до Нзури Бонде, но аскарите плуваха по-бързо, а и знаеха посоката.

Нийла попита една прислужница къде може да намери Кора и тя я упъти към арената. Уда, която се плашеше от аскарите, предпочете да остане в стаята. Когато Нийла приближи арената, видя, че аскарите седят в полукръг на земята и вечерят. Камуфлажът им бе изчезнал. Нагръдниците бяха заменени от меки туники от морски лен. Светлината от магмените им лампи играеше по силните им, стегнати тела и хвърляше отблясъци от тъмните, зорки очи. Сред аскарите имаше и мъже, и жени. Всички носеха бели коралови гривни на ръцете, по които имаше резки за всеки убит устобръснач. По телата на някои от тях се виждаха дълбоки белези от сблъсъците с драконите. Нийла знаеше, че за тези бойци белезите са нещо по-ценно от медал за храброст, нещо, което те демонстрираха с гордост.

Кора не беше при аскарите си. Тя стоеше в центъра на арената, обвита в тишина. Около нея се издигаха чучела за тренировка, забучени на пръти. Нийла я загледа как с опашка изкорми пълнежа на едно чучело, събори друго с пръта си и разсече трето на две с копие.

– Открихте ли затвора? – попита тя една аскара на име Басра.

Басра кимна. Тя беше слаба и мускулеста и не носеше никакви украшения освен гривната. Като на всички останали и нейната черна коса бе подстригана съвсем късо, за да не могат враговете да я хванат.

Откъм центъра на арената долетя силен, нисък вик. Поредното чучело падна.

– Какво прави Кора? – попита Нийла.

– Мисли – отвърна Басра.

– Така ли мисли Кора? Не мога да си представя как изглежда, когато се бие.

– Да – потвърди Басра снизходително. – Не можеш.

Нийла, раздразнена от резкия тон на Басра, я изгледа враждебно. В същия миг Кора изсвири пронизително. Аскарите тутакси оставиха вечерята си и заплуваха към нея. Нийла ги последва.

Кора събра всички около себе си и започна да чертае в пясъка с върха на бойния си прът. Направи схема на драконовите територии и на затвора.

– Значи си ги видяла – отбеляза Нийла.

– Видях ги, да. Видях хората си... Видях... – гласът на Кора заглъхна. Тя се извъртя и шибна едно чучело с опашка и го обезглави.