Читать «Гибелна вълна» онлайн - страница 77

– Изглеждаш различно! Не знаех, че викаш за Гоа!

Нийла все още беше в кабалабонгския си екип.

– Не викам за Гоа, нищо че така изглежда – започна да обяснява Нийла. – Аз...

„Плувах цяла нощ,“ щеше да каже, но Кора я прекъсна. Игриво подръпна една от големите ù златни обици.

– Ти си единствената русалка сред познатите ми, която би предприела подобно опасно пътешествие така издокарана! – заяви тя. – Ако знаех, че ще идваш, щях да си направя маникюр.

Кора, която изобщо не се интересуваше от мода, обичаше да подкача Нийла за страстта ù към дрехите и бижутата. Досега Нийла винаги беше приемала закачките с чувство за хумор, но не и този път.

– Кора, не съм ти дошла на гости. Тук съм, защото имам нужда от помощта ти.

– Помощ с какво?

Нийла се олюля от изтощение. Не знаеше откъде да започне.

– Ами, общо взето, трябва да спасим света – каза накрая.

– И подходящите аксесоари ще ти помогнат в тази работа, така ли? – попита Кора и вдигна вежда. Аскарите избухнаха в смях.

Нийла се намръщи.

– Подходящите аксесоари – започна тя раздразнено – помагат във всички ситуации.

Тя имаше нужда от помощта на Кора, не от подигравките ù.

Кора уви ръка около шията на Нийла и я стисна в мъртва хватка, което в Кандина беше проява на привързаност.

– Помниш ли последния път, когато дойде в Кандина? С цялото императорско семейство на Матали? Свитата ви се точеше на цели две левги след вас! Къде са ти сандъците? Къде са ти лакеите?

– Ох, Кора, нямам лакеи. Това се опитвам да ти кажа. Този път не е като миналия. Изобщо не е. Имаме проблеми, сериозни проблеми... – обясни Нийла. Гласът ù пресекна на последната дума. Толкова се бе разстроила от видяното в затворническия лагер, толкова бе изтощена от дългите часове непрекъснато плуване, че всеки момент можеше да загуби съзнание.

Кора изведнъж стана сериозна. Заведе Нийла под един сенчест навес край арената, накара я да седне на мек стол, покрит с възглавници, и нареди да донесат храна и напитки. Аскарите ги последваха и насядаха в кръг около кралицата си и нейната гостенка.

– Разкажи ми сега всичко – каза Кора.

Нийла хвърли поглед на бойците около тях.

– Бих им поверила живота си – каза тя, разчела мислите на Нийла. – Няма да можем да ти помогнем, ако не ни вярваш. На всички нас.

Нийла кимна и им разказа всичко – за сънищата, за нападението над Серулия, за дука, за ездачите на смъртта, за йелите, за Шестимата царували, за чудовището, за талисманите и за бягството ù от собствения ù дворец.

– Трябва да ми помогнете за лунния камък. Със Сера смятаме, че е при кралицата на драконите. Има и още нещо – каза тя. Пое си дълбоко дъх и се приготви да им разкаже за затвора, когато си даде сметка, че аскарите съвсем са притихнали. Спогледаха се, после погледнаха към нея. Тя разпозна изражението. Беше го видяла съвсем скоро – на лицата на майка си и баща си.

– Чакайте, нека отгатна – промълви тя. – Смятате ме за луда, нали?

Тя извърна поглед от аскарите към Кора.

– Нийла – започна Кора, – идваш тук, облечена много странно, разказваш ни някаква безумна история...