Читать «Гибелна вълна» онлайн - страница 65

Дженифър Донъли

Бял жребец, купен за подмяна на животното, изгубено във водовъртеж край бреговете на Локланак – 500 троки.

– Локланак... Това е старото име на Гренландия – каза си Серафина. Спомни си как Вража каза, че Орфео произхождал от Гренландия. Перките ù настръхнаха.

Пъстър скопен кон, купен за подмяна на животното, убито от дракон край леговището му – 400 троки. Заплащане на лечител за третиране на раните на кралицата – 30 троки.

Драконите живееха и се размножаваха само на едно място: в Индийския океан.

– А Нави е била от Индия – прошепна Серафина.

Сива кобила, купена за подмяна на животното, пометено от вятърния дух Уилиуоу във водите на Хорнос – 350 троки.

Хорнос бе името на древните морски хора за нос Хорн край бреговете на Атлантика, домът на Пира.

Червеникав жребец за подмяна на животното, изядено от Оква Нахоло в блатата край река Мекасипи – 600 троки.

– Мисисипи. Пресноводието – каза Серафина. – Никс е живеел там.

Дореста кобила за подмяна на животното, загубено във Великата бездна – 400 троки.

Това беше в Кин, на чиито брегове бе живяла Сикоракс.

Петнист скопен кон, купен за подмяна на животното, изхвърлено на брега на Иберия – 700 троки. Лечителски услуги за раната на кралицата, направена от терагогско риболовно копие – 40 троки.

Това трябваше да е испанското крайбрежие на Средиземно море, царството на самата Мероу. Иберия беше стара дума за Испания.

Когато Балтазаар започна да се оплаква от цените на седлата, Серафина свали раковината от ухото си. Мероу е яздила на места, които са били толкова опасни, че са довели до смъртта на конете ù шест пъти. Във всяко от шестте подводни царства.

– За всеки от шестте талисмана – каза тя на глас.

Пулсът ù се ускори. Беше сигурна, че Мероу не се е разхождала безцелно из всички тези опасни места. Тя е била близка с другите петима магове, дори с Орфео, преди той да изгуби ума си, и ги е загубила до един при потъването на Атлантида. Телата им така и не са били погребани официално. Не е имала гробове, над които да скърби. Не са били пети погребални песни. Дали не е занесла талисманите на места, близо до тези, от които са произхождали маговете, за да намерят покой душите им, питаше се Сера.

Ако е така, то тогава черната перла на Орфео беше скрита във водовъртежа край бреговете на Гренландия. Лунният камък на Нави беше в земята на драконите в Матали. А талисманът на Мероу – камъкът на Нерия, беше някъде близо до брега на Испания. На лейди Талия не ù бе стигнало времето да разкаже на Сера и Линг за останалите три талисмана, но Сера можеше да се обзаложи, че талисманът на Никс, каквото и да представляваше, бе в блатата на Мисисипи, талисманът на Пира беше край нос Хорн, а този на Сикоракс – във Великата бездна.

Сера се развълнува от това, че успя да научи толкова много, но в същото време се обезсърчи от факта, че оставаха още въпроси без отговор. Логично беше да започне да търси талисмана на Мероу, тъй като се намираше в собственото ù царство, но откъде точно да започне? Балтазаар не бе споменал конкретна опасност във връзка с Камъка на Нерия. Само беше казал, че Мероу е била наранена от рибар край бреговете на Испания и че конят ù е заседнал на сушата. Само че бреговата ивица на Испания беше дълга стотици километри. Беше невъзможно да я претърси цялата.