Читать «Гибелна вълна» онлайн - страница 63

Трепереща, Серафина отвърна:

– Аз също.

Двайсет и четири

Серафина се протегна. Прозя се. Завъртя глава наляво и надясно. Вратните ù прешлени изпукаха.

– Трябва да поспиш малко – каза Николо. Кимна към раковините, които бе подредила на масата. – Как върви?

 – Не особено добре – призна Серафина.

Започваше да губи надежда, че Балтазаар ще ù свърши работа. Оставаха само две раковини, а все още нямаше и намек за това къде Мероу е скрила талисманите.

Започна да ги прослушва, веднага щом ездачите на смъртта се махнаха от острокона. Слуша цяла нощ и през целия следващ ден. Спря само за няколко часа, за да поспи. Сега този ден свършваше и я очакваше втора безсънна нощ в бункера.

Междувременно Николо и останалите, които спаха цял ден, започваха да се будят. Бяха прокопали тунел под двореца и бяха заложили голямо количество експлозиви под бившата казарма на еничарите, в която сега бяха настанени част от войниците на Трахо. Смятаха да взривят експлозивите след няколко дни и да вдигнат казармата във въздуха.

Серафина взе поредната раковина, напукана и пожълтяла от времето. Само човекът, който слушаше раковината, можеше да чуе какво е записано на нея и този факт радваше Сера. Всеки, който знаеше нещо за талисманите, бе изложен на опасност, а тя не искаше да застрашава повече Фосегрим и другите.

Сега вдигна раковината до ухото си и гласът на Балтазаар, станал вече толкова познат, заговори.

Предишната нощ, докато слушаше първата раковина, си каза колко е изумително, че може да чува глухия глас на мъж, умрял отдавна, да долита до нея от няколко хилядолетия. В началото ù беше малко трудно да го разбира, тъй като говореше на остарял русалски, но колкото повече слушаше, толкова по-познато звучаха древните слова. Разказваше как Мероу тръгнала на път, за да открие нови води, в които да се засели морският народ. Кралицата и министрите ù проучили всичко, обясняваше Балтазаар: горите от кафяви водорасли, богатите на планктон плитчини, равнините в бездните, подводните планини, каньоните и опасностите.

Тя бе много смела, говореше Балтазаар, и проучваше лично всички опасности, без да се грижи за собствената си сигурност, като отбелязваше размерите, местоположението и основните характеристики на всяко опасно място, за да може да предупреди хората си да се пазят от него.

Коко беше права – Балтазаар наистина беше скучен. Говореше ли, говореше, изброяваше всяка палатка, всяка купа, всяка чаша, всяко копие, писалка, лъжица и седло, използвани по време на пътуването. Всяка водна ябълка, плосък червей и всяка змиорча боровинка, изядени от пътуващите. Всеки хълм, риф и пещера, които са видели по пътя си. След час на Серафина ù идваше да строши раковината в масата. След два часа ù идваше да си строши главата.

Въпреки всичко не се отказа, а започна да записва на парче пергамент от водорасли  всяко опасно място, което Балтазаар споменаваше. Земите на смъртта в Кин, където изпод морското дъно извираха сяра и дим. Пресноводни езера, които бяха толкова горещи, че мигновено сваряваха всеки, който попаднеше в тях. Земите на коболдските гоблини. Пещерите на неките, кръвожадните формоменители, които обитаваха Северния Атлантик.