Читать «Гибелна вълна» онлайн - страница 61

Коко гледаше напред в тъмните води, докато говореше, но Серафина знаеше, че очите ù виждат нещо съвсем друго. Виждаха как нашествениците изтезават семейството ù.

– Толкова се уплаших – продължи Коко. – Веднага щом войниците излязоха, избягах от двореца. Отидох направо в острокона, защото той беше най-безопасното място, за което се сетих. Няколко дни се крих на четвърто ниво. Ядях храната от хапвалнята. Алесандра и Доменико ме намериха.

– Съжалявам, Коко – каза Серафина. Сърцето я болеше за детето.

Коко кимна.

– Хайде, имаме още да плуваме – подкани я тя и забърза.

Не иска да я видя как плаче, помисли си Серафина. Напоследък гневът в душата ù гореше неспирно, но от време на време, както сега, пламъците му се издигаха високо. Случилото се с Фосегрим и с Коко бяха поредните две престъпления, които щеше да впише в сметката на Трахо. Щеше да разкаже на чичо си за тях, когато той се прибереше у дома с гоблинските си войски. Трахо щеше да плати за престъпленията си. Валерио щеше да се погрижи.

– Стигнахме. Трето ниво – съобщи Коко след няколко минути и вдигна лампата в ръката си, за да освети надписа над вратата. – Ще трябва някой да стои на пост – добави и се обърна към акулата. – Аби, иди да наблюдаваш входа горе.

Малката акула кимна.

– Абелар е най-добрият часови. Усеща движението във водата много преди мен. Ако се появят ездачи на смъртта, той ще стигне дотук точно за две секунди.

Абелар заплува нагоре. Сера го проследи с поглед.

– Сигурно не си виждала Силвестър? – попита тя с тъга.

– От нашествието насам не съм – отвърна Коко. – Вмъквам се в двореца, винаги когато мога, за да търся лекарства, храна и оръжия – всичко, което би свършило работа на съпротивата, но не съм го виждала.

Сера кимна тъжно. Силвестър ù липсваше и тя се надяваше, че някак е успял да се изплъзне на ездачите на смъртта, но си даваше сметка, че вероятно никога няма да узнае какво му се е случило.

– Хайде, Коко. Много работа имаме – каза тя.

Двете русалки влязоха в слушалнята. Беше тъмна като морска бездна. Всички магмени лампи бяха изгорели.

– Държавните архиви са подредени по година и по тема. Ох! – възкликна Коко, когато си удари опашката в прекатурен стол. – Нищо не виждам.

Тя вдигна лампата си и заплува към дъното на помещението.

– Едно-три-шест... не, не ни трябва този – заговори тя, докато оглеждаше рафтовете. После заплува надясно. Серафина я следваше.

– Деветдесет и осем... шейсет и седем... двайсет и девет... Ето, 10-а година от ерата на Мероу.

Коко прокара показалец по рафта, без да спира да говори:

– К... Л... Трябва ни буква П... Ето ги. Протоколи от парламента... Продоволствие за затворите... Протоколи на Министерския съвет... Пътят на Мероу!

Тя освети рафта.

– Като гледам, раковините са двайсет. Ще успеем да ги натоварим...

Прекъсна я внезапната поява на Абелар, който я гризна леко по рамото.