Читать «Гибелна вълна» онлайн - страница 59

– Дойдох тук снощи, за да изслушам раковините за Пътя на Мероу, но те бяха изчезнали.

– Да. Трахо ги взе. Не зная защо.

– Аз зная, но не мога да ви кажа, защото ще ви изложа на още по-голяма опасност, отколкото сте в момента. Има ли други раковини на тази тема?

– На коя тема? – попита Коко.

Тъкмо се беше върнала от обиколката си и носеше чувал, пълен с морски краставици. Една сива пясъчна акула, дребна и бърза, с блестящи медночервени очи, я следваше по опашката.

– Откъде ги намери? Казах да не напускаш острокона, млада госпожице! Прекалено е опасно! – скара ù се Фосегрим.

Коко не му обърна внимание.

– Каква информация ви трябва, принцесо? – попита.

– Раковини за Пътя на Мероу – повтори Серафина, но само от учтивост. Не вярваше, че малката е чувала за Пътя. Самата Сера бе изучила историята на Атлантида след потапянето ù и знаеше, че десет години след като това се бе случило, Мероу, първата кралица на Миромара, беше предприела дълго пътуване из всички води на света. Според официалната история тя бе търсила безопасни места, в които да се засели морският народ, тъй като се множал и имал нужда от повече пространство. Сера обаче беше сигурна, че е имало и неофициална причина за пътуването: да се скрият шестте талисмана.

– Пробвай с Балтазаар, първи финансов министър от началото на царуването на Мероу до 62-а година – каза Коко небрежно. – Страхотен източник е, но почти никой не го знае. Според мен, защото раковините, които е записвал, не са на пето ниво, в раздела за ранна меровингианска история. На трето ниво са, при държавните архиви. На рафта „Разходи“ от 10 година от ерата на Мероу, същата, през която Мероу е предприела Пътя.

Серафина зяпна.

– Какво? – попита тя.

– Бал-та-за-ар – повтори Коко бавно и отчетливо, сякаш разговаряше с идиот. – Първи финансов...

– Да, чух. Откъде знаеш всичко това?

– Много раковини изслушах, откакто съм тук. Не можем да излизаме през деня и няма кой знае какво за вършене. Обичам да слушам раковини. И острокона обичам. Много по-добре е от кралския двор. Извинявай.

Серафина се усмихна.

– Не се извинявай. Съгласна съм – каза тя.

– Та, както казах – продължи Коко, – Балтазаар е бил нещо като счетоводител на Мероу. По време на Пътя е записвал всичко. Цели два дни ми трябваха, за да изслушам пет от раковините му. Толкова е скучен. Говори за всичкия багаж, който са носели. Всички инструменти, които са използвали за каквото и да било. Всички дрехи, които са обличали. Всичко, което са казали, направили и видели. Записал е всяко място, което са посетили...

– Всяко място? – прекъсна я Серафина.

– Да.

– Ще ми покажеш ли къде са тези раковини? – помоли Серафина и се опита да не покаже колко е развълнувана.

– Естествено – каза Коко. – Ела.

– Един момент, моля – спря ги Фосегрим. – Ездачите на смъртта редовно претърсват острокона. Коко, дръж си очите и ушите отворени, докато принцесата проучва раковините. Не можем да си позволим да оставим нещо на случайността. И двете да сте тук до полунощ.

Коко козирува.

Серафина се опита да възрази: