Читать «Гибелна вълна» онлайн - страница 58

– Наистина е тя, магистро! – каза младият мъж. – Отрязала си е косата!

– О, богове! Какво направихме? Освободете я! – нареди Фосегрим.

Махнаха мрежата. Серафина, легнала на пода, вдигна глава към хората, които за малко я бяха пленили – Фосегрим, младежът, още двама мъже, две големи русалки и малката.

– Козима! – сети се тя най-сетне. – Малката сестра на лейди Елетра. Спомням си те от двореца.

– Коко, Ваша светлост – поправи я русалката с кратко подобие на поклон. – Мразя да ме наричат Козима.

– Коко, Фосегрим, какво правите тук? – попита Серафина.

– Това е главната ни квартира, Ваша светлост. Съжалявам за грубото посрещане. Опитвахме се да защитим територията си – извини се Фосегрим.

– Не разбирам – каза Серафина. – Каква главна квартира?

Фосегрим се изпъчи, посочи с тържествен жест останалите и величествено заяви:

– Съпротивата на черната перка.

Двайсет и две

– Моля ви, принцесо, вземете си още охлюви. Хапнете още няколко червея – подканяше я Фосегрим.

– Благодаря ви, магистро, много са вкусни, но се нахраних.

Лъжеше. Още беше гладна. Но и Фосегрим, и останалите бяха гладни. Виждаше се. Бяха слаби. Дрехите им висяха по тях.

Серафина седеше с либер мага в подземието на острокона. Беше почти десет вечерта. Другите тръгнаха на редовните си обиколки. Сера спа почти цял ден.

Всички ù се представиха, след като я „хванаха“ на четвърто ниво, когато успя да стане от пода. Вече познаваше Фосегрим и Коко. Другите бяха Николо, младежът с очилата, Калвино, Доменико, Алесандра и София.

Няколко остроки и дете. Това беше съпротивата.

– Серулия има късмет, че вие се борите за нея – бе казала Серафина с усмивка.

Серулия е обречена, беше си помислила.

Но това беше, преди да я заведат в подземието през един капак в пода на мазето. Там се озова в чиста, топла, просторна стая с походни легла, малка магмена печка, лекарства и хранителни запаси. Стените бяха покрити с карти на града.

– Военният кабинет – каза Фосегрим с гордост. – Оттук успяхме да прекъснем магмопроводите към двореца, да пуснем поток лава, който унищожи кухните, и да напълним хранителните магазини с раци.

– Откъде разбрахте как да направите всичко това? Аква гериерите ли ви помогнаха? – попита Серафина, изумена от работата им. Съжали, че ги е подценила. Тези библиотекари бяха не по-малко сериозни от Хищниците.

– Раковини! – изписука Коко.

– Слушахме записите на фелдмаршали от Стогодишната война, на кински генерали от династията Йонган, на партизански командири от блатата на Атлантика и много ранни меровингиански пълководци. Квантий Лигарий е знаел всичко за саботажите! – обясни Николо с блеснал поглед.

– Ние сме един голям, остър трън в седалището на Трахо – заяви Фосегрим сега, след като прибра неизядените охлюви и червеи. – Ще го разгромим и ще върнем Серулия на Меровингите!

– Магистро, боя се, че битката е много по-голяма – каза Серафина внимателно. – Знам как да я поведа. Но ми трябва вашата помощ.

– Само кажете какво ви трябва, принцесо – каза той. – Само кажете.