Читать «Гибелна вълна» онлайн - страница 56

Тогава Серафина страшно се ядоса на този отговор. Сега обаче разбираше, че Изабела бе обичала народа си толкова силно, че се бе отказала от много неща, включително от това да прекарва повече време със семейството си. Сега разбираше, че Махди толкова обича морето, че е готов да рискува живота си за обитателите му.

Сера започваше да осъзнава, че любовта не се състои от мили думи и лесни обещания. Любовта беше трудна. Предизвикваше те и те променяше. Можеше да изпълни сърцето ти и понякога да го вкорави. Любовта изискваше жертви. Тя беше жертвала много неща през последните седмици и знаеше, че ще се наложи да жертва още повече.

Както си лежеше по гръб с ръка, притисната към черупките, стомахът ù изкъркори. Звукът прозвуча безумно силно в огромното празно помещение. Сера беше гладна и нямаше представа какво да направи по въпроса. Дни наред не беше хапвала нищо повече от шепа рифови маслини и змиорчи боровинки.

Ще си умра от глад под тази маса, каза си. – След години някой ще открие костите ми. Ще им стане мъчно за мен.

Не, няма, каза друг глас в главата ù. – Ще си помислят колко си жалка.

– Линг! – възкликна Сера на глас.

Ще пийнеш ли нещо, за да прокараш самосъжалението по-лесно?

– Ха-ха. Много смешно. Къде си?

Близо до бездната. Помислих си да направя конвока, за да се обознача и да видя какво правиш. Доколкото разбирам, нещата не са особено весели.

– Това е омаловажаването на века. Тази сутрин ме гониха войници на Трахо. Поне си мисля, че беше тази сутрин. Може да е било и вчера. Както и да е, освен всичко друго успях да открия, че раковините, които ни трябват, са изчезнали, че Серулия е разрушена, а народът ми, поне тези, които са оцелели, страдат. А аз какво правя? Лежа под някаква маса.

Някакви добри новини има ли?

– Всъщност да. Оказва се, че все още обичам момчето, което обичах и преди, макар да съм влюбена в някого другиго.

Какво?

Сера обясни. Разказа на Линг всичко, което се бе случило, след като се бяха разделили.

Леле, Сера. Май в Миромара никак не скучаете. Сериозно, тази работа с Трахо май е опасна. Добре ли си?

– Добре съм. Наистина беше опасно. А другите? Чувала ли си ги?

Бека вече е преминала Средноатлантическия хребет. Ава е в бездънната равнина на Сеара[11]. Добре са. И Бебе е добре, в случай че си се тревожила за него.

– Как няма да е добре? Това чудовище на каишка хапе всеки, който го погледне. Ами Нийла?

Гласът на Линг зазвуча притеснено.

Не мога да се свържа с нея, Сера. Колкото пъти правя конвока, тя не отговаря. Ти чувала ли си се с нея?

– Не, но пък не съм се и опитвала. Не съм пробвала да направя конвока от онзи път в пещерата, когато не успях. Ще се опитам, когато изляза от острокона. Тук не могат да се правят заклинания. Акустиката ги омаломощава. Фосегрим, либер магът, искаше да е така. Все повтаряше, че знанието има своя собствена магия.

Стомахът ù отново изкъркори.

Звучиш като болен морж! Слушай сега, може би на този етап няма как да победиш Трахо, но има нещо, което можеш да свършиш, и то е да станеш и да си намериш нещо за ядене, за да не се налага да слушаме още от тия гадни звуци.