Читать «Гибелна вълна» онлайн - страница 46

Сера го погледна и най-сетне се увери, че пред нея стои истинският Махди. Питаше се дали ще има друга възможност да го опознае, да се сближат така, както се бяха сближили в миналото, да си наваксат изгубеното време.

– Какво ли не чух за вас – заразказва тя. – Онази сутрин в приемната ми Лучия разказваше как добре сте си прекарали в Лагуната. И после, когато те видях с нейния шал около главата ти...

– Си помисли, че между нас има нещо – довърши Махди.

Серафина кимна.

– Не искам Лучия.

– Но тя те иска.

– Да, знам. Казвала ми е.

Перките на Серафина настръхнаха.

– Какво? Кога?

– В затвора. Точно щяха да ме екзекутират. Лучия Волнеро е единствената причина да съм още жив.

Седемнайсет

– Сера, слушай. Изслушай ме, моля те.

– Добре, Махди – отвърна Сера и се опита да потисне гнева си. – Слушам те.

– Когато нападнаха Серулия, ние с Яз използвахме перли невидимки, за да можем да се бием, без да ни видят. Беше безсмислено. Ние бяхме само двама срещу цялата войска на Трахо. После чухме, че с Нийла сте били заловени, затова тръгнахме да ви търсим и ви заведохме при дука. Когато го убиха, а вие изчезнахте, Зелен заповяда на Яз да остане скрит и да ръководи бунтовническите операции. На мен нареди да се оставя да ме хванат.

– Наистина ли?

– Да. Сметна, че ще бъда ценен политически затворник. Мислеше, че с мен ще се отнасят добре и ще мога да събирам информация за нашествениците. Предадох се. Планът обаче се провали. Трахо изобщо не ме сметна за ценен пленник. Сметна ме за идиот. Не мога да го обвинявам, след като толкова се бях старал да създам такова впечатление. Хвърли ме в затвора и се готвеше да ме екзекутира. Както... както екзекутира родителите ми.

Махди стисна зъби и млъкна.

На Серафина ù стана мъчно за него. Допря челото си до неговото и го прегърна. Знаеше как се чувства, болката ù бе твърде позната.

Когато се овладя, той продължи.

– Лучия разбра какво става и ме измъкна от затвора. Не знам как успя.. Това, което знам, е, че семейство Волнеро и приятелите им се ползват с благоразположението на Трахо. Къщите им в Златния клафтер бяха пощадени, а сега са свободни да плуват където си искат. Лучия ме заведе при Трахо. Видях в това възможност да се докажа пред него, да спечеля доверието му, затова му предложих Матали. Казах му, че ще му предам империята без кръвопролития, стига да ме остави на трона, макар и фиктивно. Убедих го, че царуването изобщо не ме интересува, стига да имам достатъчно мокрети, за да мога да продължа да живея безгрижно, както досега. Той се съгласи да опитаме. Каза, че ще му спестя много време и разходи за война.

Серафина пребледня.

– О, богове, Махди... Ще завземе Матали? Кога?