Читать «Гибелна вълна» онлайн - страница 44
Дженифър Донъли
Махди поклати глава, развълнуван от спомена.
– Двамата с Яз израснахме с тези момчета. Бяха ни повече от приятели, бяха ни братя. Попитахме Келефу какво се прави по случая. Той каза, че съответните формуляри са били попълнени и че в селото е изпратен един батальон войници, но те не са открили нищо. Били са нападнати и други села. Никой не е знаел кой стои зад нападенията. Помолих го да прати още войници. Да разшири периметъра на издирването. Каза ми, че това ще е твърде необичайно и че трябва да се попълват още формуляри.
Серафина знаеше колко се дразни Махди от остарялата и тежка бюрокрация в Матали.
– Не можех да седя и да не правя нищо, докато хората ми изчезват – продължи той. – Попитах главнокомандващия дали може с Яз да се присъединим към войниците, които издирват изчезналите, но той каза, че ще е твърде опасно. Тогава отидохме при началника на тайните служби. Той ни попита как смятаме да помогнем, като минем под прикритие ли? Присмя ни се. Всички в царството знаеха кои сме. Тогава се ядосах. Много се ядосах. Бях изгубил трима приятели и не можех да направя нищо по въпроса. Яз също се ядоса. Всъщност онова, което накрая направихме, беше негова идея.
Серафина вдигна вежда.
– Кое онова? – попита тя.
– Промъкнахме се в конюшните с още четирима приятели, взехме няколко морски коня и отпрашихме. Отидохме сами да търсим Камау, Рави и Джай. Отсъствахме два дни. Никой не можеше да ни намери. Предизвикахме лек хаос.
– Не се и съмнявам – каза Серафина. – Ти си престолонаследникът! Какви си ги мислел?
– Изобщо не мислех. Нито тогава, нито доста време след това – призна той.
– Какво имаш предвид?
Махди вдигна поглед към тавана.
– Знаех за нападенията. Това не беше първото, случваха се от една година. Но никога не бях виждал някое от селата след погром. Беше ужасно, Сера. Най-страшното нещо, което някога съм виждал. Явно някои от селяните се бяха опитали да се бият с нападателите. По стените и подовете в къщите имаше кървави петна. Някои бяха надраскали бележки.
Серафина облегна глава на рамото на Махди. Мълчеше. Знаеше, че когато изпитваш най-силна болка, не бива да говориш. Трябва да слушаш.
– Изгубих контрол – каза Махди. – Напълно. Скърбях за изгубените си приятели и за отвлечените селяни. Исках да поговоря с теб, липсваше ми ужасно много, а не можех даже да ти пратя раковина, защото Камау го нямаше. Той беше единственият, на когото имах доверие да ти донесе нещо толкова лично. Бях наследник на трона, вторият най-силен мъж в империята, а не можех да направя нищо за никого. Общо взето, се сринах.
Куртката му все още беше разтворена. Той допря пръсти до гърдите си, над сърцето, и извади кървава песен, примижал от болка.
Серафина загледа как нишките кръв се издигат във водата и се завихрят в образи. След няколко секунди се изправи. Неволно отвори уста. Не можеше да повярва какво вижда.
Махди и Яз в някакъв клуб, играят на друпи – игра, при която всеки от участниците се опитва да метне сребърна монета друп в чаша с брак. Който успее, дава чашата на друг участник, който трябва да я изпие. Махди и Яз явно бяха изпили повечето чаши, защото минути по-късно тя ги видя на сцената в клуба да мятат опашки сред редица балерини. Следващата картина показа как няколко часа след това седят в студио за пиърсинг и им пробиват ушите.