Читать «Гибелна вълна» онлайн - страница 20

– За това отклонение си има причина. Съвсем основателна – обясни тя с нотка на укор. – Помниш ли, когато ви разказвах на всички как с Нийла сме били в плен на Трахо? И как избягахме с помощта на Хищниците? Те ни заведоха в своята главна квартира, един дворец във Венеция, притежание на човек на име Армандо Конторини, дук на Венеция. Трахо ни откри и нападна двореца. Заради нас. Трябва да отида там. Да видя с очите си, че дукът е добре.

Дук на Венеция, длъжност, последно заемана от Армандо Конторини, бе създадена от самата Мероу, та онези, които я заемат, да защитават океаните и живота в тях от терагогите. Дуковете бранеха каузата си с помощта на воини и в морето – Хищниците, и на земята – Воините на вълните.

Отначало Серафина не можа да разбере защо дукът и бойците му се бяха намесили в нападението над Серулия. В края на краищата бе си помислила тогава, в самото нападение не участваха терагоги. Но дукът ù беше обяснил как стоят нещата. На Трахо помагаше човек на име Рафе Осеме Тепрез. Тепрез, жесток и брутален човек, който притежаваше цяла флотилия от риболовни кораби, беше транспортирал войските на Трахо. В замяна Трахо му бе разкрил местата, където се въдеха тон, риба-меч и други ценни морски създания.

Серафина си спомни нощта, в която Тепрез нахлу в двореца на дука и го запокити към стената. Спомни си как хората на Трахо се появиха от дълбините под двореца и започнаха да стрелят с харпуните си по Хищниците. Един беше уцелил Син. Последният спомен на Сера за него бе как тялото му се мята във водата, докато той се опитва да пререже въжето на харпуна. В това време Сив, друг Хищник, бе отвел нея и Нийла в спалнята на Сера и ги бе заключил вътре.

Когато войниците на Трахо започнаха да блъскат по вратата, двете русалки избягаха през огледалото в стаята. Оттогава насам Сера не спираше да се тревожи за дука и смелите му воини. Отчаяно се надяваше да са добре. Макар да не беше споделила с никого, макар едва да успяваше да го признае и пред себе си, тя се бе влюбила в тайнствения Син. Той бе всичко онова, което Махди – онзи, който ù разби сърцето, не беше.

– Само бъди внимателна – помоли я Линг. – Последвах те до Атлантида, но не мога да те последвам в Серулия.

– Ти накъде ще поемеш? – попита Сера.

– Към родното си село. Искам да говоря с прабаба си за всичко това. Тя е много мъдра. Ако има някакви легенди за пътуване на Мероу в нашите води, тя ще ги знае. Може пък да се намери ключ към загадките в някоя кинска приказка или народна песен. Но и аз първо ще направя отклонение – към Великата бездна.

Сера я изгледа продължително.

– И ти си мислиш, че в Атлантида е опасно?

– Знам, знам – съгласи се Линг. – Но това е последното място, където отиде баща ми, преди да изчезне. Там се чувствам близо до него, сякаш не е умирал.

Линг бе разказала на Сера и Нийла за смъртта на баща си. Станало преди година, докато изследвал Бездната. Тялото му така и не било намерено.

– И на мен ми липсва татко. Все яздехме заедно – каза Сера. – Ако можех, щях да отида в конюшните на двореца. Сигурна съм, че там ще мога да почувствам духа му. Но даже не знам дали в тях са останали коне. Не знам и дали самите конюшни още ги има – тя се засмя с горчивина. – Или дворецът.