Читать «В морските дълбини» онлайн - страница 3

– Не можеш ли да направиш песен-заклинание за тази цел, мамо? – попита Серафина с глас, все още дрезгав от съня. – Или да помолиш Тавия да го направи?

– Изпратих Тавия да ти донесе закуска – отвърна Изабела. – И не, не мога да направя песен-заклинание за дърпане на завеси. Милион пъти съм ти казвала…

– Магията не трябва да се ползва за ежедневни неща – довърши Серафина.

– Точно така. Ставай вече, Серафина. Императорът и императрицата пристигнаха. Придворните ти дами те очакват в приемната ти, а канта мага плува насам, за да ти помогне да се упражняваш за песен-заклинанието си. А ти си лежиш тук като сюнгер – завърши Изабела. Тя отпъди ято лилави зеленушки от един прозорец и погледна през него.

– Толкова е спокойно морето днес, чак небето се вижда. Да се надяваме, че няма да излезе буря, която да размъти водата.

– Мамо, какво правиш тук? Нямаш ли кралство за управляване? – запита Серафина, която бе сигурна, че майка ù не е дошла да коментира времето.

– Да, имам, благодаря, че ми напомни – отговори Изабела остро. – Но оставих Миромара в способните ръце на чичо ти Валерио за един час.

Тя заплува към леглото на Серафина. Сивата ù рокля от морска коприна се виеше зад нея, а сребристите ù люспи блестяха. Гъстата ù черна коса бе събрана на върха на главата ù.

– Погледни само тези раковини! – възкликна тя и се намръщи срещу купчината бели раковини до леглото на Серафина. – Стояла си до късно снощи да слушаш, нали?

– Трябваше, мамо! За другата седмица имам да правя раковина на тема Пътят на Мероу.

– Нищо чудно тогава, че не мога да те измъкна от леглото – отбеляза Изабела. После вдигна една от раковините и я поднесе до ухото си.

– Завладяването на Пустошта от Меровингите2 на професор Джовани Бола – каза тя и захвърли раковината. – Дано не си загубила много време точно с тази. Бола е глупак. Доморасъл генерал. Твърди, че опафагите са спрени със заплахата за налагане на санкции. Пълни глупости. Опафагите са канибали, а канибалите не се впечатляват от санкции. Когато Мероу изпратила човек да им каже, че им се налагат санкции, те го изяли.

Серафина изстена.

– Затова ли си дошла? Не е ли малко рано за политическа лекция?

– Никога не е рано за политическа лекция – заяви Изабела. – Опафагите били победени, когато миромарската войска, aqua guerrieri3, ги обсадила. Силата победила, не дипломацията. Запомни това, Сера. Никога не сядай на масата за преговори с канибали, за да не се озовеш в менюто.

– Ще го имам предвид, мамо – каза Серафина и подбели очи.