Читать «В морските дълбини» онлайн - страница 5

Избела прикова Серафина с острите си сини очи.

– Пожеланията са безсмислени. Същото важи и за прическите. Това, което има смисъл, е песен-заклинанието ти. То трябва да е идеално, Сера.

То трябва да е идеално. Сера се стараеше страшно много във всичко, с което се занимаваше. И в училище, и в правенето на песен-заклинания, и в състезанията по езда. Но независимо колко високо се целеше, очакванията на майка ù винаги бяха още по-високи.

– Едва ли е нужно да ти казвам, че и двата двора – на Миромара и на Матали – ще те наблюдават – каза Изабела. – Нямаш право и на най-малката грешка. И няма да допуснеш грешка, ако успееш да овладееш нервите си. Нервите са врагът. Победи ги или те ще победят теб. Запомни: това не е битка или неразрешим спор в парламента. Това е просто докими.

– Ясно, мамо. Просто докими – повтори Серафина, а перките ù пламнаха. – Просто церемонията, в която Алития ще обяви, че принадлежа на нашия род или ще ме убие. Просто церемонията, в която трябва да изпея песен-заклинание толкова добро, колкото тези на канта мага. Просто церемонията, в която ще дам годежната си клетва и ще се закълна някой ден да дам на кралството дъщеря. Нищо особено. Голяма работа.

В стаята настъпи неловко мълчание. Изабела първа го наруши.

– Веднъж – започна тя – и аз имах силен нервен пристъп. Случи се, когато министрите се опълчиха на решението ми по повод една важна търговска инициатива и...

Серфаина я прекъсна ядно:

– Мамо, не може ли веднъж поне да се държиш като майка? Да забравиш, че си кралица?

Изабела се усмихна тъжно.

– Не, Сера – каза тя. – Не мога.

Гласът ù, обичайно рязък, сега бе придобил печална нотка.

–Мамо, да не би нещо да не е наред? – попита Серафина, внезапно притеснена. – Какво се е случило? Матали пристигнаха ли? В безопасност ли са?

Тя знаеше, че в някои пусти области на моретата върлуват престъпни банди, които нападат пътниците. Най-лошите сред тях бяха Хищниците – за тях се знаеше, че крадат абсолютно всичко с някаква стойност. Това включваше морските пари – мокрети, бижута, оръжия и дори морските коне на пътниците.

– С Матали всичко е наред – отвърна Изабела. – Пристигнаха снощи. Тавия ги е видяла. Каза, че са добре, но са изморени. Кой не би се изморил? Дълъг е пътят от Индийския океан до Адриатическо море.

Серафина се успокои. Делегацията на Матали включваше не само престолонаследника и родителите му – императора и императрицата, но и Нийла, братовчедката на принца. Нийла беше най-добрата приятелка на Серафина и тя нямаше търпение да я види.

– Дезидерио излезе ли да ги посрещне? – попита тя.

Изабела се поколеба.

– Всъщност баща ти ги посрещна – каза тя накрая.

– Защо? Мислех, че е работа на Дез – каза Серафина объркано. Знаеше, че брат ù очаква с нетърпение посрещането на Матали. Той и Махди, принцът, бяха стари приятели.

– Изпратих Дезидерио на западната граница. С четири полка гериери – каза тя без заобикалки.

Серафина се изуми.

– Какво? – попита тя. – Кога?

– Късно снощи. По заповед на чичо ти.

Валерио, братът на Изабела, беше главнокомандващ на Миромара. Той бе вторият по власт човек в държавата след нея.