Читать «В морските дълбини» онлайн - страница 6

– Защо? – запита Серафина, разтревожена. В един полк имаше три хиляди гериери. Опасността край западната граница трябва да е била голяма, щом чичо ù бе изпратил толкова много войници.

– Получихме информация за ново нападение. В Акуа Бела, едно село, близо до бреговете на Сардиния – обясни Изабела.

– Колко са били отвлечени? – попита Серафина, вече уплашена от отговора.

– Повече от две хиляди.

Изабела се извърна, но не и преди Серафина да види сълзите, блеснали в очите ù.

Нападенията бяха започнали преди година. Досега бяха пострадали шест миромарски села. Никой не знаеше защо нападателите отвличат селяните и къде ги отвеждат. Не се знаеше и кой стои зад тези нападения. Хората сякаш просто изчезваха.

– Имало ли е очевидци? – зададе поредния въпрос Серафина. – Знае ли се кой го е направил?

Изабела, възвърнала самообладанието си, се обърна към нея.

– Не знаем. Боговете са ми свидетели, иска ми се да знаехме. Брат ти мисли, че са терагогите.

– Човеците? Невъзможно. Нали имаме защитни песен-заклинания срещу тях. Имаме ги, откакто е създаден морският народ, вече четири хиляди години. Не могат да ни пипнат. Никога не са могли – каза Серафина.

Настръхваше само при мисълта какво би станало, ако човеците някога откриеха как да развалят песен-заклинания. Щяха да извличат морските хора от дълбините с хиляди в грубите си мрежи. Щяха да ги продават и купуват. Щяха да ги затварят в тесни аквариуми за забавление на гогите. Числеността им щеше да се стопи като тази на тона и на треската. Нямаше създание на земята и в морето по-алчно от коварните терагоги. Дори диваците опафаги вземаха само това, което можеха да изядат. Гогите вземаха всичко.

– Мисля, че не са човеците – каза Изабела. – Казах го и на брат ти. Само че са видели голям траулер във водите близо до Акуа Бела, затова той е уверен, че човеците са замесени. Според чичо ти зад нападенията стоят Ондалина и възнамеряват да нападнат и Серулия. Затова изпрати полковете, за да демонстрира силата ни на западната граница.

Новините бяха сериозни. Ондалина, царството на арктическите русалки, беше стар враг. Преди един век Ондалина беше обявила война на Миромара и я беше загубила. Оттогава бе затаила гняв срещу условията на мирния договор.

– Както знаеш, ондалианците нарушиха пермутавия4 преди три месеца – започна Изабела. – Чичо ти смята, че адмирал Колфин го е направил, за да попречи на годежа ти с маталийския престолонаследник и да им предложи дъщеря си Астрид вместо теб. Един съюз с Матали е точно толкова ценен за тях, колкото и за нас.

Серафина се притесни от непочтената природа на ондалианците, но беше и учудена и поласкана от факта, че майка ù обсъжда въпроса с нея.

– Може би ще е добре да отложим докими – предложи тя. – Вместо това можеш да свикаш Съвета на шестте води и да предупредите Ондалина. Император Билаал е вече тук. Остава само да призовеш президента на Атлантика, старейшината на Кин и кралицата на Пресноводието.