Читать «Чаената роза» онлайн - страница 7

Наш магазин, само наш, помисли си Фиона, докато се взираше в Джо, който на свой ред се взираше в реката. Погледът ѝ галеше лицето му и тя се очароваше от всяка подробност — непоколебимата линия на челюстта му, леко наболата руса брада, покриваща страните му, мъничкия белег над окото му. Познаваше всяка негова черта и извивка. Не беше имало момент, в който Джо Бристоу да не бъде част от живота ѝ и никога нямаше да има такъв. Двамата бяха израснали на една и съща бедняшка улица през една къща един от друг. През детството си бяха играли, бяха бродили заедно из Уайтчапъл, бяха се утешавали един друг.

Като деца деляха дребните монети и лакомствата, а сега деляха една и съща мечта. Скоро щяха да делят и общ живот. Щяха да се оженят. Не веднага. Тя беше едва седемнайсетгодишна и баща ѝ щеше да каже, че е прекалено млада. Но след още една година щеше да е на осемнайсет, а Джо на двайсет, освен това щяха да имат спестени пари и отлични перспективи.

Фиона се изправи и скочи от стъпалата върху равната каменна повърхност долу. Кипеше от въодушевление. Изтича до брега на реката, събра шепа камъчета и ги запрати към водната повърхност силно и бързо, колкото можа. Когато ги хвърли всичките, обърна се към Джо, който все още седеше на стъпалата и я наблюдаваше.

— Някой ден ще сме големи колкото всичко това — извика тя и разпери широко ръце. — По-големи от „Уайтс” или „Сейнсбърис”. По-големи и от „Хародс”.

Тя остана неподвижна за няколко секунди, като оглеждаше складовете и хангарите от двете страни на реката. На пръв поглед изглеждаше толкова дребна и крехка, най-обикновено младо момиче, застанало на брега на реката, подгъвът на чиято пола се влачеше в тинята. Но ако някой задържеше погледа си върху нея, както беше сторил Джо, би забелязал силната ѝ амбиция във всяко нейно изражение и всеки жест. Тя се четеше в позата на брадичката и отрудените ѝ ръце, сега стиснати в юмруци, сякаш някой я беше предизвикал.

— Ще бъдем толкова големи — продължи, — че всеки търговец покрай реката ще тича да ни продава стоките си. Ще притежаваме десет магазина в Лондон… Не, двайсет… И още из страната. В Лийдс и Ливърпул. В Брайтън и Бристоу, и в Бирмингам и… — Тя млъкна внезапно, забелязала погледа на Джо и изведнъж почувствала се някак смутена. — Защо ме гледаш така?

— Защото си такова чудато момиче.

— Не съм!

— Такава си. Ти си най-изпълненото с плам малко момиче, което някога съм виждал. Куражът ти е повече, отколкото на мнозина мъже. — Джо се облегна назад и се опря на лакти, оглеждайки я преценяващо. — Може би не си никакво момиче, може би си преоблечен мъж.

Фиона се усмихна.

— Нищо чудно и така да е. Може би е по-добре да дойдеш и да провериш.

Джо се изправи, а Фиона палаво се завъртя и затича по брега. Хрущенето на камъчета зад гърба ѝ ѝ подсказа, че той е скочил долу и е по петите ѝ. Изпищя със смях, когато той я хвана за ръката.

— Определено тичаш като момиче. — Той я придърпа към себе си и демонстративно заоглежда лицето ѝ. — И ми се струва, че си достатъчно красива, за да бъдеш момиче…