Читать «Чаената роза» онлайн - страница 9

— Пади — повика го, като леко потрепваше с длан по масата. — Пади.

Той хвърли поглед над ръба на вестника към големите зелени очи на жена си.

— Да, Кейт. Какво, Кейт?

— Наистина трябва да ги смъмриш. Не могат да се появяват, когато им скимне и да те карат да чакаш за обяда си. А аз стоя и не знам кога да сервирам.

— Ще са тук всеки момент. Сервирай обяда. Ако е студен, когато пристигнат, да се сърдят на себе си.

— Не става дума само за него — призна тя. — Не ми харесва да се скитат, докато продължава тази работа с убийствата.

— Едва ли мислиш, че Убиеца от Уайтчапъл ще се развилнее посред бял ден. И не вярвам да подгони жилаво дребно хлапе като Чарли. Бог да му е на помощ ако наистина реши да го стори, самият убиец ще е този, който ще крещи „убийство” само след две минути, прекарани с него. За Фиона изобщо да не си отварям устата. Нали помниш какво се случи с онзи гамен Сид Малоун, когато се опита да ѝ се нахвърли в някаква тъмна пряка? Фраснала го беше право по носа. Счупила го! А той е два пъти по-едър от нея.

— Да, но…

— Ето, Кейт, има статия за Бен Тилет, профсъюзния деец, организира хората от цеховете за чай. Чуй това…

Кейт погледна към мъжа си укорително. И да му беше казала, че покривът над главите им гори, пак щеше да получи същия отговор. Каквото и да пишеше във вестника, тя не желаеше да го чува. Приказките за профсъюзи я притесняваха; приказките за стачки я ужасяваха. С мъж, четири деца и наемател, когото да храни, тя и сега едва успяваше да свърже двата края за седмицата. Ако се вдигнеше стачка, щяха да измрат от глад. И сякаш нямаше достатъчно тревоги, ами на свобода бродеше и убиец. Уайтчапъл открай време си бе престъпен квартал, кипяща от енергия смесица от кокнита, ирландци, поляци, руснаци, китайци и какви ли не други. Никой не беше богат, повечето се трудеха здраво. Много от тях също така пиеха здраво. Извършваха се много престъпления, но главно кражби. Все пак понякога се случваше някой да убие някого или мъж да загине при свада, но никой преди не беше прерязвал гърлото на жена.

Пади продължи да чете, а тя се изправи, отиде до печката и набоде наденичките, които се пържеха в обилна мазнина. Взе купата и изсипа рядкото тесто в тигана, за да ги покрие с него. То изсъска, щом се изля върху сока, отделен от наденичките, а после се разстла по цялата повърхност на съда и започна да бълбука. Кейт се усмихна. Сместа беше лека и щеше да се изпече добре. Тайната беше в чашата бира. Тя тикна тигана във фурната и насочи вниманието си към тенджерата с картофи. Докато ги мачкаше, чу, че входната врата се отвори и разпозна леките и пъргави стъпки на дъщеря си в коридора.

— Здравей, мамо. Здравей, татко — каза ведро Фиона, докато прибираше седмичната си надница минус шест пенса в стара кутия от чай на рамката на камината.

— Здравей, мила — отвърна Кейт, вдигайки поглед от картофите, за да я погледне.

Пади изсумтя за поздрав иззад вестника си.

Фиона взе една престилка от кука до задната врата. Докато я завързваше на кръста си, погледна как е малката ѝ сестричка Айлийн, спяща в кошчето си до камината, а после приклекна до четиригодишното си братче Шиймъс, което седеше на една черга и играеше на войници с няколко щипки за пране, и го целуна.