Читать «Фалшификаторът от черния кос» онлайн - страница 4

Ясно ми беше само, че се сгромолясва отпуската ми заедно с палатката, лодката, въдицата, харпуна и всичко останало.

— Да, сега ми е вече ясна картинката — казах и в сърцето ми се надигна злоба към всички долари на земята, към всички фалшификатори и към техните преследвачи, включително и към този петдесетгодишен старик отсреща, който жадно хрускаше диня, бършеше врат с огромна шарена кърпа и ме пронизваше с малките си всевиждащи очи.

— Не, пак нищо не си разбрал — съчувствено въздъхна той. — Жегата е размекнала мозъка ти. Казах: със случая ще се заемеш ти, ще го ръководиш ти, конкретно, на своя пълна отговорност.

Бавно се изправих, гледайки недоверчиво шефа:

— Сериозно ли говорите?

— А как иначе!

— Големият шеф?

— Съгласен е. Само че отпуската ти…

Виждах лукавите искри в зениците му и все още не можех да проумея простата истина, че след двегодишно чиракуване на мене ми възлагат една извънредно отговорна задача, първата ми самостоятелна операция, и то, кажи-речи, от национален мащаб.

— Но защо точно аз?

— Защото няма друг. Пък нали си и художник…

— Какъв художник съм аз!

— Тъкмо за този случай. Казваш — изкуство. На ти изкуство, но открий майстора му. Освен това рано или късно все трябваше да почнеш с нещо конкретно, нали?

Сега вече в очите на Мирски нямаше и следа от лукавщина. В тях даже можеше да се прочете завист. Заради моя първи случай ли, кой знае… Неговият първи случай беше отдавна потънал в миналото.

— Почваш веднага — подхвана той. — И без това сме закъснели. На твое разположение е всичко, което ни е останало, въпреки засухата. На твое разположение съм и аз, стига, разбира се, да се нуждаеш от моята помощ.

— Разбира се, разбира се… — изрекох аз, без много да го слушам, и свалих очила: бях заслепен от внезапно открилото се пред мен видение на бъдещите дни.

— Е, ако позволиш, първия съвет, който бих ти дал, е да се поровиш в Кореком, да поопипаш купувачите, които са плащали с долари…

— Да, да… — мърморех аз и пред късогледите ми очи се разгръщаше гигантската битка, която ми предстоеше, битка между един новак, може би не напълно Шерлок Холмс, но все пак Николай, т.е. Ник Карлов, и ония невидими гангстери от Чикаго, Санта Фе и Макао, които наводняват страната с подправени долари, и вече виждах перипетиите на борбата, схватките с хитрите бандити, нощните бдения, преследвания с черни ролс-ройси по крайбрежните шосета, остроумни клопки, стрелбите с броунинги, кръвта по раненото рамо, героичното лазене по плажа, тайнствената самотна вила на високия бряг, в нея американци с пури в уста, с тиранти през рамо и пистолети под мишница и накрая „Горе ръцете!“ и всички ще видят кой е Ник Карлов, понастоящем мърляв „младши“, и всички ще викат „осанна!“…

— А сега прибери корите и семките — каза Мирски.

Паднах от ролс-ройса и се намерих пред остатъците от динята. И все пак ще викат „осанна“, си рекох, и решително заприбирах мокрите вестници.

— А утре ела да си поприказваме. Да обмислим какво конкретно смяташ да предприемеш. Не, няма да те безпокоя и няма да се бъркам в твоите работи — каза Мирски и отново усетих в гласа му насмешка, може би бащинска, но все пак насмешка.