Читать «Фалшификаторът от черния кос» онлайн
Хаим Оливер
Хаим Оливер
Фалшификаторът от черния кос
Книгата е получила втора награда на конкурс, обявен от МВР за разузнавачески и приключенски романи — 1968 г.
Първа част
Лорда
1. Аз
За моя първи, истински
Но нека, преди да почна, за да имате бегла представа за моята личност и за да избягна всякакви по-нататъшни литературни описания на главния герой, какъвто в този разказ съм по неволя аз, ви дам няколко кратки данни за оня безумно млад, много горещ и безкрайно наивен човек, който правеше първите си стъпки в един колкото романтичен, толкова и груб занаят — занаята на Шерлок Холмс. И тъй:
Име — Николай Карлов. Възраст — 26 години. Тегло — 74 килограма. Ръст — 1,75 м. Очи и коса — кестеняви. Лице — обло, с предизвикателно оптимистичен вид, породен от високо вдигнатите като дъги вежди и извитите като обърнати запетайки ъгли на устните.
Особени белези — късогледство и очила с черни рамки. Още по-особен белег — не понася пропасти. Образование — юридическо. Специалност — криминалистика. Професия — младши инспектор в криминалния отдел. Владее руски и френски. Хоби — рисува (малко!). Страда от склонност към заплесване и фантазиране. Има си приятелка… Но това е вече друг въпрос и време е да почна.
А се започна с доларите.
2. Шефът Мирски
Имаше ги всякакви — по един, по пет, по сто, но повечето бяха десетачки — от едната страна с Белия дом в средата и старомодния автомобил пред него; от другата — сиви, с навъсения лик на Хамилтън и обещанието, че съкровището на Съединените щати на Америка „ще плати по искане на предявителя десет долара“.
Бяха много, някои протрити и смачкани, други — нови, сякаш току-що излезли от печатницата, и покриваха тежкото и проядено от годините и цигарите писалище на шефа. Лупата се плъзгаше върху тях и леко деформираше номерата на банкнотите и акуратния подпис на ковчежника на съкровището на Съединените щати, така добре познат и на двама ни.
— Е, и какво конкретно ще кажеш за това? — изръмжа Мирски.
Беше горещо, тежко и задушно, отвън долиташе дразнещото скърцане на напечените от августовското слънце трамваи.
— Добра работа — рекох и дори не скрих възхищението си.
— Какво добро има в нея! — кисело отвърна той, като разхлаби вратовръзката си и хвърли към мен неприязнен поглед. Моят оптимизъм редовно го изкарваше от релсите. — Запалили са цялото крайбрежие, а ти — добра работа!
— Искам да кажа — изкашлях се дипломатично, че е направено майсторски. Отдавна не сме се сблъсквали с такова изкуство.
— Николай, моля ти се, задръж изкуството за себе си! — страдалчески изпъшка той.