Читать «Фалшификаторът от черния кос» онлайн - страница 5

(Ако тогава бях малко по-проницателен, по-късно щях да разбера много неща, но… Само си помислих: „Какво пък, нека се шегува, негова си работа. Смее се най-добре оня, който се смее последен“.)

— И гледай да не те забележи някой на излизане — предупреди той и добави: — Шерлок Холмс!

Не отвърнах на предизвикателството и с твърда крачка, очила на носа, лула между зъбите и мокри вестници под мишница аз се упътих към изхода.

Въпреки всичките ми предпазни мерки бях забелязан от постовия милиционер при задния вход. Той учудено вдигна вежди, но не ме спря.

Кой знае, може би го респектираше видът ми!

3. Кралица Елина

Бавно и предпазливо пристъпвах нагоре в мрака. Както обикновено, стълбищното осветление не работеше. И както обикновено в тая обстановка, гърлото ми се бе свило на възел. Ококорил очи до болка, сграбчил перилото с дясната ръка, аз се стараех да не мисля за бездната, която зееше под мен. Часовниците в околните апартаменти един през друг в различни гами биеха полунощ.

Бях прекарал следобеда в лабораторията, където техниците анализираха всички съставки на подправените банкноти, а вечерта се запознах с дебелите папки на фалшификаторите, които излежаваха присъдите си зад решетките. В джоба ми беше списъкът на лицата, които през последните дни бяха извършили по-значителни покупки в софийските магазини на Кореком. Разбира се, нямах намерение да атакувам фронтално: дълбоко в себе си бях убеден, че източникът на фалшивите пари следва да се търси извън страната. Впрочем към това водеха и заключенията на експертите.

На третия етаж се спрях и поотпуснах напрегнатите си мускули. После отново поех нагоре, опипвайки с крак всяко стъпало. Живеех за проклетия високо над шестия етаж в едно мансардно помещение с прозорчета към небето и с наклонен потон, от който при силни дъждове прокапваше, и всяка нощ бивах принуден да изкачвам тази тъмна голгота, състояща се от не знам колко дузини стръмни стъпала. И за да не мисля сега за тях, опитвах се да мисля за друго.

Да, мислех си, предстои едно светкавично проучване на всички тия лица от списъка. Това ще изиска много усилия, но аз нямам желание да разделям работата си с когото и да било. Такъв късмет се пада веднъж в живота. Като в театъра, когато народният артист се е разболял и в последната минута бутат стажанта на сцената, за да играе главната роля. Но, тъй или иначе, тия дни ще трябва да отида на лекар: аерофобия не може дълго да се крие, ще забележат този мой идиотски недъг, ще ме изхвърлят… Важното е веднъж да попадна на следа. Една мъничка, но вярна следа и след това всичко се разнищва като чорап. Тази следа ще отведе до чужденци, това е най-вероятното, до гангстери с имена като Хък, Сандерс и О’Хара, до дълги черни ролс-ройси, шумни нощни барове и тихи игрални домове… А после ще дойде преследването по тъмното шосе, лазенето по пясъка, американците по тиранти…