Читать «Фалшификаторът от черния кос» онлайн - страница 3

— … за да ги пласират по едно, по две парчета в Кореком и обменните гишета. Николай, тази хипотеза не издържа критика. Само един наивник би търсил в България широк пласмент на фалшифицирани в Америка или другаде пари. Виж, ако беше обратното — да се правят в България и да се изнасят в Америка…

— И все пак това не може да не е вносна стока. Погледнете хартията, вижте как безупречно са издокарани всички елементи, образите, буквите, цветовете… Тук е пипала много опитна ръка, а такава у нас, доколкото ми е известно, няма.

— Има.

— Къде?

— В затвора.

Отново неволно вдъхнах дима и кашлицата избухна с такава сила, че чак очилата заподскачаха на носа ми.

— Шерлок Холмс трябва да е пушил по-мек тютюн — каза Мирски разсеяно и без капка ирония, но аз бързо изтърсих лулата и я прибрах. (По онова време всички новаци в службата започваха с шикозни и по възможност английски лули. По-късно вече преминаваха към по-скромните и главно — по-евтини цигари.)

— Отдавна ли са там? Искам да кажа — в затвора? — попитах.

— Доста отдавна.

— Всички?

— Не, има още един… — Мирски се обърна към мен: по лицето му се бе разляло носталгично умиление, съвсем несвойствено за суровото му лице. — Ти не го познаваш. На времето ми създаде много работа. Световна класа… Но сега кротува. А що се отнася до облога — той доволно потри ръце, сякаш печалбата беше вече в тях, — съгласен съм. Да се обзаложим. Конкретно на една диня, при условие, че я изядем веднага.

— Както кажете.

— И да бъде студена.

— Ще се постарая.

Стиснахме си десници и след малко се върнах с голям заоблен вързоп вестници.

— Видя ли те някой? — попита Мирски.

— Минах през задния вход.

— Отлично. — Той извади ножче от чекмеджето. — Заключи вратата.

Махнахме доларите от писалището, постлахме вестници. Динята се оказа жълта.

— На късмет е — каза шефът. — На жълто много ми върви.

Освен това динята се оказа и необикновено сладка.

— Работата е там — продължи той, — че министърът на финансите беснее и чак Министерския съвет иска да занимае с тази история. Кожата ми ще одерат, ако не успея. Ясна ли ти е картинката?

— Повече от ясна — отвърнах, мислейки си, че трудно биха успели да одерат жилавата и дебела кожа на Мирски. Много хора се бяха опитвали да сторят това и винаги безуспешно: шефът съумяваше да се измъква сух от всички положения. Сега обаче го съжалих: макар и да не му одерат кожата, този път най-малко ще му я опекат на слънце. Защото, моля, Ник Карлов от утре няма да е вече в София, а далеко-далеко, където никой няма да може да го открие, никой, дори Шерлок Холмс в собствената му персона.

Мирски се прицели и ловко заби ножчето в центъра на зелената кора.

— Не, моето момче, нищо не ти е ясно. Половината хора са в отпуск, другата половина в разход. Като че без работа сме останали само ти и аз. Ние двамата срещу всичко това! — Той посочи купчината долари. — А като се има пред вид, че аз конкретно не мога да мръдна оттук, оставаш ти. Сам. Сега ясна ли ти е картинката, а?