Читать «Фалшификаторът от черния кос» онлайн - страница 2

Беше задушно, навън трамваите неистово пищяха, хората отиваха на море, по размекнатия асфалт припкаха жени с поли над коленете, а ние двамата се бяхме заврели в тази дупка на петия етаж и след час трябваше да дадем отговор на Големия шеф за това „нечувано безобразие“ и за „решителните мерки“, които следваше да вземем.

Вдигнах една банкнота срещу светлината.

— Във всички случаи това не е нашенска работа — казах предпазливо.

— Не бързай, не бързай! — Мирски извади огромната си шарена кърпа, прочута сред всички оперативни работници и дори в престъпния свят: изглежда, че притежаваше няколко дузини от същия вид и цвят, и избърса потта, която се стичаше по дебелата му космата шия, сетне дълбоко въздъхна: — Де да имаше сега една студена диня, ама такава, че да пращи!

— Има сведения, че неотдавна в Германия е открита партида подправени купюри от по 10 и 100 долара — казах, като отпъдих примамливата картина на пращящата диня.

— Е, и?

— Тия дни за Златните пясъци е заминала голяма група западногерманци…

— На Златните пясъци има петдесет хиляди западногерманци, а по Черноморието три пъти повече летовници от Западна Европа, Англия, Скандинавските страни и Америка.

— Да влезем във връзка с Интерпол…

Мирски мина към зарешетения прозорец, погледна към потока коли, които се носеха като макетчета към гарата, хвърли поглед и над зелените динени планини, които се издигаха пред пазарните щандове отсреща: явно искаше да скрие раздразнението си. Обикновено той ми прощаваше разгорещената прибързаност, но днес тя явно прехвърляше границите на неговата снизходителност. Вина за това имаха и жегата, и минижупите по асфалта, и августовското скърцане на трамваите, и тия хиляди долари на масата… Той прецеди през зъби:

— Слушай, Николай, тия книжки са намерени във Варна, в Пловдив и София, и то почти едновременно. Открити са в обменни гишета, в банки, в магазини на Кореком, в игралния дом на Златните пясъци… Не ти ли подсказва това, че имаме работа с добре организирана банда, и то конкретно нашенска?

Упорито вдигнах рамене — скромна демонстрация на желанието ми да мисля самостоятелно. Наистина аз уважавах своя шеф, но понякога го намирах твърде елементарен. Мирски беше от ония кадри практици, които влязоха в криминалния отдел веднага след войната и носеха със себе си много от чертите на онова време, а за мен, пък и за други млади колеги основният белег на тия кадри бе липсата на въображение.

Гледах мощните плещи на Мирски, едрата му нискочела глава, която му придаваше вид на дремещ лъв, малките му сиви, остри очи, които тъй добре умееха да човъркат в душите на арестантите, и си мислех: не, няма фантазия този човек!

Несъзнателно се приближих до прозореца и също хвърлих бегъл поглед надолу. Пропастта мигновено ме удари в мозъка, бързо отстъпих. Изкарах лулата, натъпках я и я запалих едва след третата клечка. И макар че се задавих, почувствувах прилив на увереност. Шефът явно не бе забелязал нищо.

— Другарю Мирски — казах, — ако ми разрешите, аз съм готов да се обзаложа с вас на каквото пожелаете, че тези долари са изфабрикувани в чужбина от опитни фалшификатори в добре обзаведени модерни фотогравьорски кабинети и след това са били внесени и разпространени у нас…