Читать «Пържени зелени домати» онлайн - страница 9

Иджи и Рут му бяха сервирали обяд. Смоуки седна пред чиния пържено пиле, боб, салата от ряпа, пържени зелени домати, царевичен хляб и студен чай.

Взе вилицата. Ръцете му обаче още трепереха и не успя да я вдигне до устата си. Разля и чая върху ризата си.

Надяваше се никой да не го е видял, но след малко русата жена рече:

— Смоуки, ела да се поразходим.

Той стана и се избърса със салфетката. Мислеше си, че го гонят.

— Да, госпожо.

Жената го заведе на поляната зад кафенето.

— Нервите ти май са поразклатени, а?

— Съжалявам, че разсипах храната, госпожо, но правичката да ви кажа… ами… ще си вървя по пътя, но ви благодаря все пак…

Иджи бръкна в джоба на престилката си, извади плоско шишенце уиски и му го подаде.

— Бог да ви благослови, госпожо, вие сте светица — каза Смоуки и го надигна. После двамата седнаха на един дънер до бараката.

Докато Смоуки успокояваше нервите си, тя каза:

— Виждаш ли онова голямо празно място ей там?

Той погледна и каза:

— Да, госпожо.

— Преди години там беше най-красивото езеро на Уисъл Стоп… През лятото се къпехме и ловяхме риба в него, а ако ни се приискаше, се возехме и с лодка. — Поклати тъжно глава. — Много ми липсва.

Смоуки се вгледа в пустото парче земя.

— Какво стана, пресъхна ли?

Тя му запали цигара.

— Не, още по-страшно. Един ноември голямо ято гъски, над четирийсет трябва да бяха, кацна точно в средата на езерото и следобеда се случи нещо странно. Температурата падна толкова рязко, че цялото езеро замръзна и стана твърдо като камък само за три секунди. Едно, две, три — и се заледи!

Смоуки се слиса.

— Не говорите сериозно, нали?

— Напротив.

— Хм, гъските сигурно са измрели.

— Не, по дяволите! Отлетяха и отмъкнаха езерото. Сигурно някъде в Джорджия…

Смоуки се обърна към нея, видя, че го будалка, присви сините си очи и се разсмя така, че се закашля и се наложи тя да го потупа по гърба.

Смоуки още бършеше сълзите си, когато се върнаха в кафенето, където го чакаше обядът. Яденето беше топло. Някой го бе прибрал във фурната, за да не изстине.

Къде ли се скита синът ми сега? Мамина радост и на мама тъга… Кои улици мери с торба на гърба? Кой влак ли го друса… къде и кога? Къде ли се скита синът ми сега?

„Уиймс Уикли“

(Седмичният бюлетин на Уисъл Стоп, Алабама)

22 октомври 1929

Метеоритът ще бъде изложен в кафенето

Днес госпожа Биди Луис Отис обяви, че ще изложи в кафенето метеорита, който проби покрива й миналата седмица, за да спрат всички да й се обаждат и да я разпитват, защото е заета с пренасяне в нова къща. Каза и че метеоритът е просто един голям сив камък, но ако някой толкова иска да го види, да отиде в кафенето.

Иджи рече да се отбиете, когато ви удобно — ще го сложи на тезгяха.