Читать «Пържени зелени домати» онлайн - страница 10
Фани Флаг
Съжалявам, че в този брой няма други новини, но половинката ми Уилбър е болен от грип и цяла седмица го обгрижвам като малко дете.
Има ли нещо по-досадно от болен мъж?
С прискърбие ви съобщаваме, че обичаната от всички 98-годишна Беси Вик, свекървата на Бърта, почина вчера, най-вероятно от старост.
Старчески дом „Розовата тераса“
Следващата неделя, когато Ивлин влезе в салона за посетители, госпожа Тредгуд седеше на същия стол, облечена със същата рокля, и я чакаше.
Доволна като пърхаща птичка, старицата продължи разговора за къщата на Тредгуд, сякаш изобщо не се бяха разделяли, и на Ивлин не й остана друго, освен да отвори едно бадемово шоколадче и да изчака търпеливо края на разказа.
— В предния двор имаше огромен стар индиански люляк. Беряхме малките му плодчета целогодишно, а по Коледа ги нижехме на конци и увивахме люлка с тях. Мама все ни предупреждаваше да не си пъхаме плодчетата в носовете и, естествено, първото, което направи Иджи, след като проходи, бе да излезе на двора и да напъха няколко не само в носа, но и в ушите си. Наложи се дори да извикаме доктор Хадли! Той каза на мама: „Госпожо Тредгуд, изглежда, малката ще стане голяма разбойничка“.
Бъди, разбира се, беше безкрайно доволен от думите на доктора и непрекъснато подкокоросваше Иджи. Но в големите семейства е така. Всеки си има любимци. Истинското й име е Имоджин, но Бъди й викаше Иджи. Беше на осем, когато тя се роди, и я разнасяше като кукла. Когато проходи, Иджи се клатушкаше около него като пате, повлякла след себе си дървеното си петле на колелца.
Бъди бе невероятно чаровен с тъмните си очи и белите си зъби… Можеше така да те омае, че да ти се подкосят краката. Не се сещам за нито едно момиче в Уисъл Стоп, което да не бе влюбено в него по едно или друго време.
Казват, че човек никога не забравя шестнайсетия си рожден ден, и са прави. Още помня розовата торта с бяла глазура и захарна въртележка отгоре, и светлозеления пунш, който мама бе приготвила в кристална купа. И хартиените фенери, окачени из целия двор. Но най-яркият ми спомен от онзи ден е как Бъди Тредгуд ме целуна тайно зад асмата. Наистина! И това бе само една от безбройните целувки, които раздаваше наляво и надясно.
Иджи разнасяше любовни писма за и от Бъди денонощно. Дори започнахме да й викаме Купидон, понеже беше с къса къдрава руса коса, сини очи и лунички. Метнала се бе на майчиния си род. Моминското име на мама бе Алис Лий Клауд и тя често казваше: „Преди да се омъжа бях Облак“. Беше най-милата жена на света. Почти всички в семейството бяха синеоки, с изключение на Бъди и горката Еси Ру, която имаше едно синьо и едно кафяво око. Мама й казваше, че на това се дължи музикалният й талант. Тя виждаше добро във всичко. Веднъж Иджи и Бъди откраднаха четири големи дини от стария Стокуел и ги скриха в къпините. И на следващата сутрин, преди двамата да станат и да успеят да ги преместят, мама ги намери и бе убедена, че са пораснали през нощта. Клио разправяше, че не минавала и година, без мама се разочарова, че не са пораснали отново. Сърце не ни даваше да й кажем, че бяха крадени.
