Читать «Пържени зелени домати» онлайн - страница 8

Взе само една снимка — на себе си и сестра си. От време на време я вадеше и я гледаше — те двамата на избеляващата фотография с боядисани в розово устни и бузи: пълничко момиченце с розова панделка в косите и наниз от дребни перлички на врата, а той седнал зад нея с пригладена назад кафява коса, притиснал буза в нейната.

Често се чудеше как ли е Бърнис и си обещаваше, че щом си стъпи на краката, ще я потърси.

Когато стана някъде на двайсет години, изгуби снимката, след като един железопътен полицай го изхвърли от товарния нагон в студена мътна река някъде из Джорджия, и сега рядко се сещаше за сестра си — освен когато се случеше да е във влак, преминаващ нощем през Смоуки Маунтънс на път за някъде другаде…

Онази сутрин Смоуки Филипс се возеше във влак с товарни и пътнически вагони от Джорджия за Флорида. Не беше ял от два дни и си спомни, че приятелят му Елмо Уилямс му бе разправял за две жени, които държат кафене в покрайнините на Бирмингам, и са склонни да те нахранят безплатно веднъж-дваж. По пътя бе видял името на кафенето, изписано на няколко товарни вагона, затова щом съзря табелата „Уисъл Стоп, Алабама“, скочи от влака.

Намери кафенето от другата страна на релсите, точно както му бе казал Елмо. Помещаваше се в малка зелена постройка с навес на зелени и бели райета и табела под надписа „Кока-кола“, която гласеше: „Кафене Уисъл Стоп“. Смоуки заобиколи и потропа на задната врата. Дребна чернокожа жена чевръсто пържеше пиле и режеше зелени домати. Видя го и се провикна:

— Госпожо Иджи!

След малко привлекателна висока жена с лунички и къдрава руса коса излезе на вратата. Беше с чиста бяла риза и мъжки панталони. Изглеждаше около двайсетгодишна.

Смоуки свали шапка.

— Извинете, госпожо, чудех се дали ви се намира някаква работа или нещо, дето мога да свърша. Напоследък късмета ми никакъв го няма.

Иджи огледа мъжа с мърлявото износено яке, избеляла кафява риза и напукани кожени обувки без връзки и веднага разбра, че не лъже.

Отвори вратата и рече:

— Влизай, друже. Мисля, че ще ти намерим нещичко.

После го попита как се казва.

— Смоуки, госпожо.

Тя се обърна към жената зад тезгяха. Смоуки не беше виждал чиста и спретната жена от месеци, а тази бе най-красивата, която бе зървал в живота си. Носеше памучна рокля на точки, а кестенявата й коса бе прибрана назад с червена панделка.

— Рут, това е Смоуки. Ще ни помага с това-онова.

Рут му се усмихна.

— Чудесно. Приятно ми е да се запознаем.

Иджи му посочи мъжката тоалетна.

— Защо не отидеш да се поизмиеш, а после ще ти сложа да хапнеш.

— Добре, госпожо.

Тоалетната беше просторна, с висяща от тавана електрическа крушка, и когато я светна, Смоуки видя, че в ъгъла има голяма вана с крака във формата на животински лапи и черна тапа, вързана за метална верижка. На мивката имаше бръснач, купичка със сапун за бръснене и четка.

Щом се видя в огледалото, Смоуки се засрами колко е мръсен, но пък от доста време дори не бе помирисвал сапун. Взе големия кафяв калъп и се опита да остърже мръсотията и саждите от лицето и ръцете си. Не бе пил от двайсет и четири часа и ръцете му трепереха, така че не успя да се обръсне добре, но се постара, колкото можа. След като се наплиска с одеколон „Олд Спайс“ и среса косата си с гребена, който намери на рафта над мивката, се върна в кафенето.