Читать «Пържени зелени домати» онлайн - страница 7

По-голямата част от детството си Смоуки прекара в седене с часове по твърди дървени скамейки със сестричката си Бърнис в пеене на химни и ритуално миене на крака.

На редовните църковни служби майка му бе една от жените, които от време на време ставаха и започваха да бръщолевят като полудели на неразбираем език.

В крайна сметка колкото повече майка му се изпълваше с Духа Божий, толкова повече губеше вяра баща му, докато накрая изобщо престана да ходи на църква. Каза на децата си: „Вярвам в Бог, но не смятам, че е нужно да превърташ, за да го докажеш“.

И една сутрин, когато Смоуки бе осемгодишен, положението стана страшно. Майка му заяви, че Бог й казал, че мъжът й е лош и обладан от Дявола, и го издаде на данъчните служби.

Смоуки никога нямаше да забрави деня, в който изведоха баща му по пътеката от спиртоварната с пистолет, опрян в гърба му. Докато минаваше покрай съпругата си, той я погледна слисано и рече: „Жено, съзнаваш ли какво направи? Взе залъка от собствената си уста“.

Тогава Смоуки видя баща си за последен път.

След като отведоха баща му, майка му съвсем се смахна и се сдуши с някакви укротители на змии от гората, последователи на Петдесетничеството. Една вечер след цял час гръмко проповядване и размахване на Библията червендалестият чорлав пастор успя да докара босоногото си паство до екстаз. Всички скандираха и тропаха с крака, а проповедникът бръкна в един чувал, извади две огромни гърмящи змии и ги размаха във въздуха, обладан от Духа.

Смоуки се вцепени и стисна сестричката си за ръка. Проповедникът танцуваше и призоваваше вярващите да вземат змиите и да пречистят душите си във вярата на Авраам, а майка му се спусна, грабна едната и се взря в нея. После започна да бръщолеви на неразбираемия език, без да откъсва поглед от жълтите очи на змията. Всички в помещението започнаха да се поклащат и да стенат. А после майка му тръгна да обикаля и хората започнаха да падат на пода, да се тресат и да пищят, и да се търкалят под пейките и по пътеките между тях. Всички бяха изпаднали в транс, докато тя повтаряше: „Хосса… Хеламна… Хесамия“.

Преди Смоуки да се усети какво става, сестричката му Бърнис издърпа ръка от неговата, изтича при майка им и я дръпна за роклята.

— Мамо, недей!

С облещени от транса очи майка им погледна Бърнис за частица от секундата и в този миг змията се стрелна и я клъвна по бузата. Тя я погледна слисано, а змията я клъвна пак, като този път с един светкавичен удар прониза със зъби вената на врата й. Майка му хвърли разярената змия на пода и тя запълзя надменно по пътеката между пейките.

Майка му огледа притихналото като гробище помещение, изцъкли очи и се свлече на пода. След по-малко от минута беше мъртва.

В този момент чичото на Смоуки го хвана за ръка и тръгна към изхода.

Бърнис отиде да живее при една съседка, а Смоуки остана у чичо си. Когато стана на тринайсет, тръгна покрай железопътните релси и така и не се върна.