Читать «Пържени зелени домати» онлайн - страница 20

Замълча за миг, после продължи…

— Едно време имахме една червена кокошка, Систър, и всеки път, когато отидех в задния двор, й казвах: „Систър, да не си посмяла да ме клъвнеш по краката, че ще те опържа в тигана“, а тя надигаше глава и се мръдваше настрани. Кълвеше всички, освен мен и сина ми Албърт. Сърце не ни даде да изядем тази кокошка, дори през Депресията. Умря от старост. Когато отида в рая при близките си, се надявам там да са и Систър, и енотът Куки. Старата Сипси със сигурност ще е там.

Нямам представа откъде се взе Сипси… човек никога не знае откъде изникват чернокожите. Била на десет или единайсет, когато започнала работа при мама Тредгуд. Дошла пеш от Траутвил, квартала на чернокожите от другата страна на релсите, рекла, че се казва Сипси Пийви и че си търси работа, и мама я взела. Тя помогна в отглеждането на всичките деца на Тредгуд.

Сипси беше дребна и кльощава, и забавна. Вярваше на всякакви старовремски негърски суеверия. Майка й била робиня и тя се плашеше до смърт от магии… Разказа на мама, че съседката й в Траутвил всяка вечер слагала омагьосан прах в обувките на някакъв мъж и той излинял. Но най-много на света се страхуваше от животински глави. Ако й занесяхме пиле или риба или ако Големия Джордж заколеше прасе, тя не пипваше да го готви, преди да е заровила главата в градината. Разправяше, че ако не заровиш главата, духът на животното ще се всели в тялото ти и ще полудееш. Веднъж татко забрави и донесе у дома пача от свинска глава, а Сипси побягна с крясъци и не стъпи вкъщи, докато някаква нейна приятелка не направи пречистваща магия. Заровила е сигурно стотици глави в градината. Но пък заради това при нас растяха най-едрите домати, бамя и тикви в целия град! — Тя се засмя. — Бъди наричаше двора Рибешката градина.

Но въпреки шантавите й суеверия в целия щат Алабама нямаше по-добра готвачка от нея. Разправят, че още единайсетгодишна приготвяла най-вкусните сухари със сос, ябълков сладкиш, пържено пиле, салата от ряпа и бобена яхния. А хлебните й топчета бяха толкова леки и пухкави, че човек трябваше да ги лови из въздуха, за да ги хапне. Рецептите в кафенето до една бяха нейни. Тя научи Иджи и Рут на всичко за готвенето.

Не знам защо Сипси така и не си роди свои деца. Не съм виждала друг толкова да обича децата. Всички чернокожи жени от Траутвил й оставяха бебетата си, когато излизаха вечер, за да се позабавляват. Знаеха, че тя ще се грижи добре за тях. Сипси разправяше, че нищо не я радва така, както да люлее бебенце.

Люлееше ги и им пееше по цяла нощ, понякога гледаше по две наведнъж и копнееше да си има свое.

— И тогава, един следобед през ноември, около Деня на благодарността — мама разказваше, че навън било кучешки студ и листата на всички дървета били опадали — Сипси оправяла леглата на горния етаж, когато нейна приятелка от църквата за чернокожи влетяла в двора. И й казала, че някакво момиче от Бирмингам долу на гарата дава бебето си. И й казала да побърза, защото влакът щял да тръгне всеки момент.