Читать «Пържени зелени домати» онлайн - страница 22
Фани Флаг
Вътре имаше четири маси и няколко паянтови стола. — Госпожа Тредгуд се разсмя. — Никога не се знаеше със сигурност дали ще те издържат. И каса си нямаха. Държаха парите в кутии от пури и вадеха рестото от нея. На тезгяха имаше купи с картофен чипс и свински кожички, парченца от восъчни пити, тютюн, стръв за риба и лулички от царевични кочани.
Иджи отваряше кафенето, щом пукнеше зората, и затваряше късно вечер, чак след като и последният клиент „вдигнеше гълъбите“, както се изразяваше тя.
Железопътното депо бе само на две пресечки и всички железничари идваха да ядат в кафенето — и бели, и черни. Иджи даваше храна на чернокожите през задната врата. Естествено, на много хора никак не им се нравеше, че обслужва черни, и Иджи си навлече неприятности заради това, но все повтаряше, че никой няма да й нарежда какво да прави. Клио разправяше, че се опълчила сам-самичка на Ку-Клукс-Клан и не допуснала да я спрат. Колкото и добродушна да беше. Иджи се оказа смела, когато ножът опря до кокала…
Кафене „Уисъл Стоп“
Иджи пиеше кафе и си приказваше с бездомния си приятел Смоуки. В кухнята Сипси и Онзел пържеха зелени домати за хората, които започваха да пристигат към единайсет и половина часа за обяд, и слушаха „Църковни химни“ по радиото. Точно тогава Оси Смит потропа на кухненската врата.
Сипси си поговори с него, влезе в кафенето, обърса ръце в престилката си и каза:
— Госпожо Иджи, едно черно момче ви вика отзад.
Иджи отиде до задната врата и веднага позна Оси Смит, неин приятел от Траутвил, който работеше в депото.
— Здрасти, Оси. Как си?
— Бива, госпожо Иджи.
— Какво има?
— Госпожо Иджи, от два месеца вече с момчетата в депото надушваме мириса на скара и ни текат лигите, та се чудех дали няма да ни продадете малко сандвичи с кюфтета. Имаме пари.
Иджи въздъхна и поклати глава.
— Виж какво ще ти кажа, Оси. Знаеш, че ако зависи от мен, ще ви поканя през главния вход й ще ви настаня на маса, но ти е ясно, че това няма как да стане.
— Да, госпожо.
— В града има една пасмина, която ще ме подпали веднага, а трябва да си изкарвам хляба.
— Знам, госпожо.
— Значи искам да се върнеш в депото и да кажеш на приятелите си, когато им се дояде, да дойдат отзад до кухненската врата.
Оси се ухили.
— Да, госпожо.
— Кажете на Сипси какво искате и тя ще ви го приготви.
— Добре, госпожо. Мерси.
— Сипси, дай му кюфтета и каквото друго иска. Дай му и пай.
— Здраво ще загазите с онез куклуксклановците, че и аз ще изпатя покрай вас — измърмори Сипси. — Ще ме затрият и повеч’ няма да ме видите.
