Читать «Пържени зелени домати» онлайн - страница 146
Фани Флаг
Тъкмо бяха минали покрай „Масонския храм“ и несъмнено отиваха към балната зала „Тъксидо Джанкшън“ в Енсли с нощния трамвай, където щеше да свири Каунт Бейси… или пък Каб Колуей.
Нищо чудно, че се смееше. И бог да поживи Бог, че го бе накарал да забрави лошите времена, когато никак не беше приятно да си „негро“ в събота вечер. Онези дълги трудни нощи в „Кибли“, когато го биеха, ритаха и ръгаха и пазачи, и затворници, където човек трябваше да спи с едно отворено око и всеки миг да е готов да убие, за да не убият него. Напоследък съзнанието на Артис бе станало като кино „Фролик“ — въртеше само лековати комедии и романтични филми, в които участваха той и най-различни кафяви, карамелени и канелени красавици с поклащащи се бедра и искрящи очи…
Той удари някога лъскавата, но сега потъмняла хромирана облегалка на дивана и отново се разсмя. Във филма, който в момента се прожектираше в съзнанието му, участваше той по време на престоя си в Чикаго, където се бе превърнал във важен човек с разказите си за всички известни изпълнители, които бе гледал — Етел Уотърс Бобената мама, група Мастилените петна, Лина, Луис… Бе успял да забрави обидите и как в очите на белите не притежаваше никакво мъжество. Но някак си именно това примирение го тласкаше ожесточено да доказва, че съществува.
Всъщност Артис предпочиташе едри и черни жени… колкото по-черна беше черешката, толкова по-сладък бе сокът й. Обичаше ги и по-млади, отколкото му се искаше да признае. Може и да се усмихваше и да се размърдваше неспокойно, но никога не се притесняваше; защото той имаше тайна…
Да, животът беше сладък: жени, сладки приказки, перчене, седене по веранди, най-хубавите мъжки парфюми, жени с дълги до земята сатенени рокли в прасковен цвят и с пайети, кафяви шапки и палта с яки, поръбени с лилави, червени и зелени пухкави кожи, жени с цвета на нощта, готови да те целунат за лека нощ, пури, пристигнали чак от Куба, златен часовник, който вадиш от джоба само за да направиш впечатление… весели вечери в бар „Черната сянка“. Бял ли си, няма проблем! Кафяв ли си, не се и надявай! Жълт ли си, не си за мен. Но ако си черен, изчезвай, разкарай се веднага…
Филмът премина в 50-те. Артис стоеше пред дрогерия „Масонски храм“ и подрънкваше монетите в джоба си. Шумоленето на банкнотите никога не му бе харесвало — не бе прокълнат с желанието да се скъсва от работа, за да ги изкарва. Бе доволен да има джоб пълен с лъскави монети от десет и двайсет и пет цента, спечелени на хазарт. Но в повечето случаи монетите бяха дарове от благодарни партньорки в страстните занимания.
Когато най-накрая изгуби някои от функциите си поради характерното за старостта износване на тялото, в Слагтаун имаше много разочаровани жени. Артис бе рядка и ценна стока — мъж, който знаеше как да доставя удоволствие на жените.
