Читать «Пържени зелени домати» онлайн - страница 145
Фани Флаг
(Седмичният бюлетин на Уисъл Стоп, Алабама)
Изровиха череп в градина
Честито на новата ни губернаторка госпожа Лърлийн Уолас, която спечели с голяма преднина пред другия кандидат. На церемонията по встъпването си в длъжност тя изглеждаше прекрасно и обеща да плаща на съпруга си Джордж по един долар на година, за да й бъде първи съветник… Успех, Лърлийн!
Почти толкова вълнуваща бе и новината, че са намерили човешки череп на празния парцел до старата къща на Тредгуд.
Черепът не бил на индианец, каза съдебният лекар в Бирмингам. Не бил достатъчно стар, имал стъклено око, а и чийто и да е бил — главата е била отсечена от тялото. Полицията подозира, че става въпрос за убийство. Ако на някой му е изчезнал човек със стъклено око, нека се свърже с вестник „Бирмингамски новини“. Или да се обади на мен, аз ще им предам. Окото е синьо.
Половинката ми ми спретна страшен номер миналата събота. Получи инфаркт и за малко да уплаши до смърт бедната си съпруга. Докторът каза, че не е сериозно, но че трябвало да спре цигарите. Тъй че вкъщи си имам един голям ръмжащ мечок, но въпреки това се грижа за него като за бебе и държа да отбележа, че господин Уилбър Уиймс закусва в леглото от една седмица. Ако някой от вас, стари вагабонти, иска да ми помогне да го разведрим, да заповяда у дома… но не си носете цигари, защото ще се опита да ви ги свие. Знам това, тъй като открадна кутия от моите. Сега май и аз ще трябва да ги откажа.
Когато се пооправи, ще го заведа на почивка.
Хотел „Делукс“
Стаи за господа
Един чернокож господин попита друг чернокож господин, който седеше във фоайето и се смееше:
— На т’ва негро дъската ли му хлопа? Що се смее така сам?
Мургавият мъж с белези от шарка по лицето отвърна:
— А, няма с кой да си говори. Отдавна е изкуфял.
— Какво прави тук?
— Някаква жена го докара преди две години.
— И кой плаща сметката?
— Тя.
— Хммм.
— Идва и го облича всяка сутрин и всяка вечер го слага да спи.
— Живот си живее.
— Спор няма.
Артис О. Пийви, обектът на въпросния разговор, седеше на червения диван, голяма част от чийто памучен пълнеж се изливаше през многобройните прокъсани дупки, осеяли го с времето. Мътните му кафяви очи сякаш бяха приковани в стенния часовник с розов неонов пръстен. Единственото друго нещо на стената беше реклама на цигари, на която младеж и девойка пушеха цигари „Сейлем“, надписът гласеше, че димът им е свеж като планински въздух. Артис отметна глава и отново се разсмя, при което разкри сините си венци — а някога в устата му проблясваха няколко златни зъба.
За околните господин Пийви седеше във фоайето на западнал хотел върху кърпа, осигурена от управителя, тъй като често гумените гащи, които жената му обуваше всяка сутрин, протичаха. За самия господин Артис О. Пийви обаче отново бе 1936 година и в момента той вървеше по Осмо авеню, облечен с лилав костюм от изкуствена коприна, лимоненозелени обувки от петдесет долара, а косата му бе изправена и зализана назад с помада като черен лед. А под ръка тази съботна вечер водеше госпожица Бети Симънс, която според светските рубрики на „Слагтаун Нюз“ бе черешката на шоколадовата торта в Бирмингам.
