Читать «Пържени зелени домати» онлайн - страница 143

Сипси скочи на крака и отново се спусна към него.

— Да оставиш туй бебе! Туй е бебето на госпожа Рут!

— Махай се, чернилко! — И удари Сипси с такава сила, че тя падна в безсъзнание и от ухото й потече струйка кръв.

Артис се събуди и извика:

— Бабо! — След което се спусна към нея, а Франк Бенет взе бебето и тръгна към задната врата.

Беше новолуние и навън се виждаше толкова, колкото Франк да се ориентира до пикапа. Той отвори вратата и сложи бебето — което не бе и гъкнало — на предната седалка и тъкмо се качваше, когато чу звук… сякаш нещо бе ударило дънер на дърво, увит в одеяло. Звукът бе от трикилограмовия тиган, който удари дебелата му ирландска глава частица от секундата, преди да му разбие черепа. Бе мъртъв още преди да се стовари на земята, а Сипси се прибра вътре с бебето.

— Никой няма да вземе туй бебе, докато съм жива!

Франк Бенет не можеше да предположи, че тя ще се надигне от пода. Не можеше да предположи и че дребната кльощава чернокожа жена размахва по два трикилограмови тигана едновременно, откакто е навършила единайсет. И това му бе коствало живота.

Когато Сипси мина покрай вцепенения Артис, момчето видя, че очите й са облещени. Тя му каза:

— Тичай да викнеш Големия Джордж. Убих бял човек, кат’ куче го убих.

Артис отиде на пръсти до проснатия до пикапа Франк и когато се наведе да го огледа, стъкленото око проблесна на лунната светлина.

Момчето затича през релсите толкова бързо, че забрави да диша и за малко да припадне преди да стигне до вкъщи. Големия Джордж спеше, но Онзел още беше будна и шеташе в кухнята.

Артис нахълта през вратата запъхтян и каза:

— Трябва ми татко!

— По-добре не го буди, че ще отнесеш як пердах…

Но Артис вече беше в спалнята и разтърсваше едрия мъж.

— Татко! Татко! Ставай! Ела!

Големия Джордж се събуди стреснато.

— Какво? Що си се развикал така бе?

— Баба те вика в кафенето!

— Баба ли?

— Да! Веднага! Каза да дойдеш веднага!

Големия Джордж си обу панталоните.

— Гледай да не е някой майтап, че такъв бой ще ти хвърля!…

Онзел, която стоеше на вратата, отиде да си вземе жилетката понечи да тръгне с тях, но Големия Джордж й каза да си стои вкъщи.

— Не й е станало лошо, нали?

— Не, не, скъпа, не й е лошо. Просто стой тук — отвърна Големия Джордж.

Джаспър влезе в дневната сънен.

— Какво…

— Нищо, лягай си… и не буди Уили Бой — каза Онзел.

Когато се отдалечиха от къщата, Артис каза:

— Татко, баба уби бял.

Луната се бе скрила зад облаците и Големия Джордж не виждаше лицето на сина си.

— Само да разбера какви си ги надробил, ще те съдера от бой. Когато стигнаха до кафенето, Сипси стоеше на двора. Големия Джордж се наведе, опипа студената ръка на Франк, стърчаща изпод чаршафа, с който Сипси го бе покрила, изправи се и сложи ръце на кръста си. Погледна отново трупа и поклати глава.

— Ммм… Е, сега вече загази, мамо.

Но още докато клатеше глава, взе решение. В Алабама нищо не можеше да оправдае чернокож, който е убил бял, затова изобщо не му и хрумна да постъпи по друг начин.