Читать «Пържени зелени домати» онлайн - страница 142

Фани Флаг

8:00: Кафе и 100 мл доматен сок без сол.

8:30: Утринна гимнастика под съпровода на „Така се вълнувам“ на Пойнтед Систърс.

9:00: Упражнения за разтягане и гъвкавост с топки, тояжки и обръчи.

11:00: Упражнения в плувния басейн с топки и пояси.

12:00: Обяд — 250 калории.

13:00: Свободно време за масажи и козметични процедури — предлагат се масажи против целулит и процедури с топли масла за длани и ходила.

18:00: Вечеря — 275 калории.

19:30: Кръжоци; госпожа Джейми Хигдън ще води клас по натюрморт (само с изкуствени плодове).

Само в петък: Курс по изработка на саксии от тесто (което не става за ядене) с госпожа Александър Баги.

Уисъл Стоп, Алабама

7 ноември 1967

Ханк Робъртс тъкмо бе навършил двайсет и седем и вече имаше своя строителна фирма. Тази сутрин с дългокосия му приятел Травис тъкмо започваха изпълнението на нова поръчка. Големият жълт булдозер ръмжеше и стържеше, докато изкопаваше празния парцел до старата къща на Тредгуд на Първа улица. Подготвяха терена, за да вдигнат тухлена постройка до Баптистката църква.

Травис, който тази сутрин вече бе изпушил два джойнта, обикаляше наоколо, подритваше земята с ботуш и започна да си мърмори:

— Брато, глей к’ви боклуци. Кой знае какви гнусотии още ще изкопаем…

След малко Ханк слезе от булдозера за обяд, а Травис се провикна:

— Ей, ела да видиш!

Ханк отиде при него и погледна към пръстта, която току-що бе изкопал. Беше пълна с рибешки глави, останали бяха само малките остри зъби, както и с черепите на прасета и кокошки, поднасяни за вечеря на отдавна забравени хора.

Ханк беше селско момче и бе свикнал с подобни гледки, тъй че просто рече:

— К’во толкова?

Седна наблизо, отвори черната си метална кутия за обяд и начена единия от четирите сандвича. Травис още бе слисан от откритието и продължи да побутва с крак купчината пръст, костите, черепите и зъбите.

— Мили боже! Сигурно са стотици! Защо са ги заровили?

— Откъде да знам, по дяволите?

— Човече, тази работа е много странна.

Ханк, на когото почваше да му се гади, се провикна:

— Просто няколко свински черепа! Недей да откачаш!

Травис ритна нещо и замръзна. След минутка каза със странен тон:

— Ей, Ханк…

— Какво?

— Да си чувал някога за прасе със стъклено око?

Ханк стана, отиде при него и каза:

— Мамка му!

Кафене „Уисъл Стоп“

Уисъл Стоп, Алабама

13 декември 1930

Рут и Иджи бяха отишли в голямата къща, за да видят бодната мама Тредгуд. Сипси бе останала да гледа бебето, както почти винаги. Тази вечер бе довела от Траутвил Артис, единайсетгодишният близнак със сините венци, за да не се прибира после сама. Голям дявол беше това момче, но й беше слабост.

В осем часа Артис бе заспал на леглото, а Сипси слушаше радио и ядеше каквото бе останало от кекса.

— … А сега ви представяме новия прах за пране със сода… Навън се чуваше само шумоленето на листата, а после черният пикап с регистрационен номер от Джорджия се приближи с угасени фарове зад кафенето и спря.

След две минути пияният Франк Бенет разби задната врата с ритник, мина през кухнята и нахълта в задната стая. Взе на мушка Сипси и тръгна към люлката. Сипси стана и се опита да вземе бебето, но Франк Бенет я сграбчи за роклята и я метна чак в другия край на стаята.