Читать «Пържени зелени домати» онлайн - страница 12

Фани Флаг

„Уиймс Уикли“

(Седмичният бюлетин на Уисъл Стоп, Алабама)

12 юли 1930

Уисъл Стоп се развива скорострелно

Опал Тредгуд, съпругата на Джулиан, нае къщата през две сгради от пощата, където работя аз, и отваря там собствен фризьорски салон. Досега тя правеше прически в кухнята си, но Джулиан й рекъл да престане, защото заради всичките жени, които влизали и излизали по цял ден през задната врата, кокошките им спрели да снасят.

Опал каза, че цените си остават същите: измиване с шампоан и изсушаване за 50 цента и къдрене за 1,50 долара.

Аз лично съм изключително доволна от новото попълнение на улицата. Помислете си само — вече можете да изпратите писмо, да обядвате и да отидете на фризьор в три съседни сгради. Трябва ни само да отворят кино и повече изобщо няма да се налага да ходим до Бирмингам.

Господин и госпожа Глас организираха традиционната годишна фамилна сбирка на семейство Глас в задния си двор, където се стекоха роднините, пръснати из целия щат, а Уилма каза, че тортата била много по-вкусна, отколкото изглеждала.

Между другото половинката ми си закачил пръста на кукичка, докато бил за риба онзи ден, и сега пак лежи у дома и пъшка.

Дот Уиймс

Кафене „Уисъл Стоп“

Уисъл Стоп, Алабама

18 ноември 1931

По това време името на кафенето вече бе изписано по стените на стотици товарни вагони от Сиатъл до Флорида. Джоунс Търбуха разправяше, че го видял чак в Канада.

Тази година бе особено тежка и нощем горите около Уисъл Стоп блещукаха от лагерните огньове на скитниците, а сред тях нямаше нито един, когото Иджи и Рут да не бяха нахранили в кафенето поне веднъж.

Клио, братът на Иджи, се тревожеше за нея. Бе дошъл да вземе жена си Нини и синчето им Албърт. Докато ги чакаше, пиеше кафе и ядеше фъстъци.

— Иджи, не е нужно да храниш всеки, който потропа на вратата ти. Все пак въртиш бизнес. Джулиан ми каза, че като дошъл тук онзи ден, заварил да ядат седмина. Според него ще оставиш Рут и бебето гладни, за да нахраниш онези лентяи.

Иджи не се впрегна особено.

— Джулиан пък какво разбира? Той самият ще умре от глад, ако не е фризьорският салон на Опал. Защо изобщо го слушаш? Бог му е дал мозък колкото на козел.

Клио нямаше как да не се съгласи с нея по този въпрос.

— Не е само заради Джулиан, миличка. Тревожа се за теб.

— Знам.

— Просто искам да си разумна и да не пилееш цялата си печалба.

Иджи го погледна и се усмихна.

— Клио, много добре знам, че половината град не ти е плащал от пет години, а досега не съм виждала да връщаш никого.

Нини, която обикновено си мълчеше, се обади:

— Права е, Клио.

Клио изяде един фъстък. Иджи стана, стисна го игриво за играта и каза:

— През целия си живот не си връщал гладен човек от прага си.

— Не ми се е налагало. Всички гладници идват при теб — отвърна Клио. — А сега сериозно, Иджи. Не се опитвам да ти давам акъл как да си вършиш работата, но искам да знам дали спестяваш.