Читать «Жега» онлайн - страница 9

— Роули, ще покрия Сентръл парк и ще обиколя музея. Тръгни по 81-а до „Амстердам“ и след това се върни до 79-а.

— Ясно. — Роули пое по „Кълъмбъс“, срещу потока на тълпата.

— Ами аз?

— Забеляза ли, че съм твърде заета, за да те наглеждам? Ако искаш да помогнеш, вземи си гледната точка и отиди да погледнеш как е Кимбърли Стар.

Остави го на ъгъла, без да се обръща. Нужно й бе да се съсредоточи и не й трябваше да я разсейва репортерът. „Сътрудничеството“ с него вече й идваше до гуша. А и какво беше онова на балкона? Да й се навре в лицето като в някоя реклама на парфюм от Венити феър, от онези, които ти обещават любовта, която животът просто не предлага. Добре, че сложи край на онзи романтичен кадър — ала се зачуди дали току-що не го е нахокала твърде грубо.

Когато се обърна да провери, първоначално не го видя. След това го зърна на половината път надолу по „Кълъмбъс“. Какво правеше клекнал зад онова сандъче за цветя? Все едно шпионираше. Тя прескочи оградата на една кучешка градинка и прекоси ливадата към него, подтичвайки. И тогава видя мъжът с бяла тениска и сини дънки да излиза от една кофа за боклук до задния вход на музейния комплекс. Хийт се засили. Пред нея Руук се изправи иззад сандъчето. Онзи го забеляза и се втурна по алеята за коли, изчезвайки в тунела за служебни автомобили. Ники Хийт извика, но Руук вече влизаше след заподозрения.

Тя изруга и прескочи оградата в другия край на кучешката градинка, затича се след тях.

2.

Стъпките на Ники Хийт бумтяха в ушите й, докато тичаше по бетонния тунел. Бе достатъчно широк и висок, за да могат камиони да пренасят експонати от и за двата музея в комплекса: Американския музей по естествена история и Центърът за Земята и Космоса „Роуз“, т.е. планетариума. Енергоспестяващите оранжеви лампи даваха добра видимост, ала стените се виеха непрестанно и й пречеха да вижда зад ъгъла. Също така не чуваше ничии други стъпки и след поредния завой разбра защо.

Тунелът свършваше при една платформа за разтоварване. Там нямаше никого. Тя изкачи стълбите до нея и стигна до две врати — дясната водеше към музея по естествена история, лявата — към планетариума. Последва интуицията си и натисна дръжката на естествената история. Заключена. Майната й на интуицията. Отпори вратата към обслужващото помещение на планетариума. Извади пистолета си и влезе.

Обърна гръб на една редица сандъци и застине и поза Уийвър. Инструкторът от академията я бе научил да използва по-стабилната „равнобедрена“ пози, но в това тясно пространство, в което често трябваше да се върти, реши, че по-добре да е подвижна и да представлява по-малка мишена. Бързо огледа помещението, като я стресна само един скафандър от Аполо, увиснал на стара рамка. В далечния ъгъл се натъкна на вътрешно стълбище. Докато се отправяше към него, някой горе шумно отвори някаква врата. Преди вратата да се затвори от само себе си, Ники вече взимаше стъпалата по две наведнъж.

Излезе насред море от посетители, които се разхождаха из ниските нива на планетариума. Подмина я един детски възпитател, повел стадо хлапета с еднакви тениски. Детективът веднага прибра пистолета в кобура преди децата да се паникьосат и премина през тях, докато примижаваше под ослепителната белота на Залата на вселената и бързо сканираше мястото за Руук или нападателя на Кимбърли Стар. При един метеорит с размерите на носорог, охранителят на помещението сочеше нанякъде: към Руук, който тъкмо прескачаше едно перило, а след тона изтича нагоре по спираловидни рампа, водещи до горния етаж. На половината от пътя се показа главата ни заподозрения, който проверяваше докъде е стигнал Руук. След това продължи да тича, а журналистът — да го гони.