Читать «Жега» онлайн - страница 8

Детектив Хийт бързо се изправи, ефикасно и професионално.

— Роуч? Искам да проверите досието на Кимбърли Стар. Проверете и алибито й за онази сладкарница на „Амстердам“.

— Значи, — започна Руук, изправяйки се, — и на теб ти замириса, а?

— Аз не душа, а върша полицейска работа. — После побърза да се прибере в апартамента.

По-късно, докато слизаха с асансьора, тя попита детективите си:

— Добре, кое беше толкова смешно, та ми идеше да ви избия с голи ръце? И да знаете, обучена съм за това.

— А, нищо, само малко изпускахме парата, знаеш как е — рече Очоа.

— Да, нищо особено — допълни Роули.

В мълчание подминаха два етажа, преди и двамата да започнат да си тананикат „It’s Raining Men“ и накрая да се разхилят.

— Това? Това ви е било смешно?

— Това — каза Руук, — е може би най-гордият миг в живота ми.

Отново излязоха на адската жега и се събраха под навеса на „Гилфорд“. Руук каза:

— Никога няма да се сетите кой е написал песента.

— Композиторите не ги знам, човече — чу се от Роули.

— Този би трябвало да го знаеш.

— Елтън Джон?

— Грешка.

— Я ми подскажи?

Женски писък за кратко проби шума на натоварения трафик и Ники Хийт скочи на тротоара, въртейки глава във всички посоки.

— Там — извика портиерът. Към „Кълъмбъс“. — Г-жа Стар!

Хийт проследи погледа му към ъгъла, където едър мъж стискаше за раменете Кимбърли Стар. Той я блъсна във витрината на един магазин. Стъклото се разтресе, но не се счупи.

Ники отлепи в спринт — другите трима я последваха. Тя заразмахва значка и завика на пешеходците да се отместят, докато си проправяше път през тълпата след края на работния ден. Роули награби радиостанцията си и се обади за подкрепления.

— Полиция, на място! — извика Хийт.

В частичката секунда, в която нападателят се стресна, Кимбърли опита ритник между краката, който никак не й се получи. Мъжът вече бягаше и инерцията на Кимбърли я подведе и тя падна на асфалта.

— Очоа! — Тичешком, Хийт посочи Кимбърли. Очоа спря, за да се погрижи за нея, докато Роули и Руук следваха Хийт, лъкатушейки между коли на кръстовището на 77-а. Туристически автобус направи непозволен завой и препречи пътя им. Хийт притича покрай задната му част, през димна завеса от дизелови пари, и излезе на павирания тротоар, обграждащ музейния комплекс.

От мъжа нямаше следа. Тя забави до тръс, а след това до бърз ход. Зад нея Роули още говореше по радиостанцията, като съобщаваше местонахождението и външния вид на беглеца: „бял, около трийсет и пет, оплешивява, метър и осемдесет, бяла тениска, дънки…“

На 81-а и „Кълъмбъс“ Хийт спря и се завъртя. По гръдния й кош лъщеше пот и оформяше тъмно V-образно петно по потника й. По лицето й не личеше умора, само напрегнатост, докато фокусираше наблизо и надалече, знаейки, че й трябва само да зърне нещичко от него, за да го погне отново.

— Не беше в много добра форма. — Руук звучеше малко задъхан. — Не може да е избягал толкова бързо.

Тя се обърна към него, донякъде впечатлена — и малко раздразнена, — че й е смогнал.

— Какво по дяволите правиш тук, Руук?

— Още една гледна точка, детектив.